Къде в България се намира единственият запазен римски обелиск?

Обелискът е сглобен от петнадесет добре оформени каменни блока
Сн.fenor.blog.bg

Рисунка на двата обелиска от Феликс Каниц, 
1871 г. Според археологът д-р Иван Църов, 
вторият (по-нисък обелиск) е съборен през 1937 г.

Всеизвестно е, че в околностите на старопрестолната българска столица Велико Търново има много забележителности, но една от тях буди особен интерес. Става дума за единствения запазен у нас римски обелиск. Каменното съоръжение е високо цели 13,8 м. (почти колкото 5-етажен блок) и се намира недалеч от древния Никополис ад Иструм, най-големият град в някогашната римска провинция Долна Мизия. Днес той попада в землището на село Лесичери.

След близо 1500-годишно мълчание, едва през ХIХ в. за обелиска пръв съобщава Петко Р. Славейков. Находката му бързо предизвиква интереса на руски и австрийски учени и през 1871 г. един от тях - Феликс Каниц, посещава района.

Австрийският пътешественик отделя няколко дни в проучване на паметника и открива недалеч от него останките на втори, вече почти изцяло разрушен стълб. Непосредствено до тях попада и на фрагменти от мраморни релефи, както и на част от голяма монументална сграда.

Карта на района, където се намира обелискът. Каменното съоръжение се издига насред полето между селата Михалци и Лесичери

През 90-те години на ХIХ в. братя Шкорпил 
правят първата снимка на обекта, определяйки
 го като "храм, или по-скоро гробница"

Във втория том на пътеписа си "Дунавска България и Балканът" Каниц описва подробно всичко онова, което вижда. По думите му местните наричали паметника "Стълбо", а турците - "Дикилиташ". Проучвателят прави и графична рисунка и така оставя първото нагледно свидетелство за състоянието му. Изследвайки находката, пътешественикът обаче погрешно заключава, че става дума за част от римски аквадукт.

Близо 30 години по-късно мястото попада в полезрението на неуморимите изследователи на български старини, чешките братя Шкорпил. Те правят щателен оглед и измервания на обекта и правят негова първа снимка. Видяното на място, както и познанията им за римският монументален стил дават възможност да датират паметника към времето на римското владичество в днешните български земи. Хипотетично те го определят като част от триумфална колонада, издигната в чест на победата на император Траян над даките.

Любопитна подробност е, че в описанието на паметника те съобщават, че местните наричали мястото "Марков камък", за което имало и легенда. Ето какво гласи тя:

„Двама юнаци, от които единият Дели Марко, се били влюбили в една мома, която живеела в стария град (Nicopolis). Момата обаче обичала повече другия юнак. Като не могла да откаже явно на Марко, тя предложила двамата да се състезават в строителство и който пръв свърши отредената му работата, на него ще стане жена. Марко имал да построи двата стълба, а втория юнак – водопроводът за града, тръгващ от с. Мусина и една воденица. Почнали работа двамата юнаци, но Марко се оказал по-чевръст. Той дялал камъните и започнал да ги качва един върху друг, като ги връзвал с един косъм изскубнат от главата му и ги издърпвал нагоре като с въже. Когато бил вече готов, вторият юнак имал да извърши още много работа. Така момата разбрала че любимецът й няма да сполучи и прибягнала към измама. Тя отишла при Марко и му казала: - Виждам, че вече си победил, защото имаш още малко нещо да свършиш, а на притивника ти му остава още много работа. Ела при мен, та си почини. Умореният Марко полегнал в скута и, и заспал. В това време противникът му довършил работата си и когато пуснал водата през водопровода към воденицата, тя тръгнала. Тогава от звука на кречеталото Марко се събудил. Като видял, че е измамен и победен, той в яда си събул един от ботушите си и го заметнал силно. И въпреки, че ударил и съборил един от стълбовете, ботушът отскочил и се озовал чак във Влашко."

Д-р Иван Църов е категоричен, че други 
подобни запазени обелиски на Балканите няма

Последното щателно проучване на терена около стълба провежда през 90-те години на миналия век археологът от Великотърновския музей д-р Иван Църов.

При разкопките той открива множество късове художествено обработен мрамор, някои от които съдържат надписи.

След като ги сглобява, той разчита отделни фрагменти. Така стига до извода, че останките от монолитната сграда, както и двата стълба са част от мемориален комплекс - вероятно семеен музей, собственост на римския аристократ Квинт Юлий.

"Квинт Юлий, булевт и жрец на Рим, който приживе и със здрав разум издигна в чест на себе си, баща си и майка си" – гласи част от надписа. 

Смята се, че римлянинът е живял по тези места през ІІ в. сл. Хр. Според оскъдните исторически извори най-вероятно е бил върховен жрец на официалната римска религия в близкият град Никополис ад Иструм. С течение на годините мавзолеят се превръща в хероон - място за поклонение пред боговете.


Изследователите смятат, че съоръжението на Квинт Юлий е просъществувало до около IV в. Предположенията са, че то е било унищожено вследствие на верската нетърпимост към езическите светини. Днес, близо 1700 години след изграждането му, имянярски набези поставят под въпрос неговото оцеляване. Според очевидци, част от основите му са вече подкопани, а отделни парчета от монументалния каменен паметник липсват...