Цар Фердинанд I Сн. Wikipedia.com

Цар Фердинанд мечтаeл за албанския престол. Това показва проучване на Кирилица Инфо. Българският монарх дълги години живее с мисълта, че династията му може да се обкичи и с титлата "Цар на Албания".

Перикли Чилев - преподавател по албански и класически езици на Кирил Преславски и Борис Търновски Сн. Уикипедия

По време на преговорите с Централните сили за включването на България в Първата световна война, Фердинанд I недвусмислено заявява намеренията си за обособяване на двуединна българо-албанска държава на Балканите, която да обхваща земите от Черно море до Адриатика и от Бяло море на юг до Черна гора, Ниш и Белград на северозапад.

Всъщност, българският владетел в продължение на няколко години крои тайни планове как един от синовете му - Кирил Преславски или Борис Търновски, да застане начело на бъдещата независима албанска държава.

Доказателство за това са както албанският език, който неговите синове били принудени да изучават, така и личното му ходатайство в софийското Военно училище да бъдат приети двама албански младежи. По това време в учебното заведение вече се обучавал синът на дебранина Яшар Еребара, виден политически деец и бъдещ депутат в албанския парламент.

Един от най-добрите специалисти по Нова и съвременна история на Албания - гл. ас. д-р Георги Георгиев от ИИИ при БАН, смята, че изборът му не е случаен.

"По това време много албанци са искали децата им да учат в България. С избора на Лек Маргини от Мирдития и Стефан Кандилари от Корча българският владетел искал от една страна да си осигури симпатиите на част от албанския обществен елит, а от друга, да получава достоверна информация за действията както на северните Геги, така и на южните Тоски", 

Исмаил Кемал бей Сн. Уикипедия

посочва д-р Георгиев.

Очевидно намеренията на Фердинанд не били за подценяване. В началото на 1913 г. в Триест, Италия, се провежда албански конгрес, на който присъства и специална българска делегация, предвождана от няколко делегати от албанската колония у нас. По същото време се наблюдава и активизиране на контактите на ВМОРО с някои албански политически кръгове. В началото на пролетта същата година охридският войвода Петър Чаулев и бившият скопски депутат от Османския парламент Тодор К. Павлов подготвят среща във Виена с влиятелния албански политически деец Дервиш Хима. Инициативата им веднага получава подкрепата на българския пълномощен министър в Рим - Димитър Ризов, който дори им изпраща няколко насърчителни телеграми, в които заявява:

"...В Албания има много вероизповедания, много фили и фоби спрямо Австрия, Италия, Русия, Сърбия и Гърция, но българофоби няма. Всички албански водители и целият албански народ е българофилски..."

Княз Кирил Преславски Сн. Уикипедия

По-късно той уверява, че албанските политически водачи приели с "бурни аплодисменти и единодушно необходимостта от най-широка обща граница между Албания и България". След кратко колебание официална София, в лицето на българския монарх, министър-председателят Иван Евс. Гешов и председателят на Народното събрание Стоян Данев, задълбочават още повече установения по-рано контакт с Исмаил Кемал бей, ръководител на Временното албанско правителство в днешна Вльора.

На 5-ти май 1913 г. между Данев и Кемал бей се осъществява тайна среща в Лондон, на която албанският първенец моли България за "политическа подкрепа и експертна помощ" при изграждането на бъдещата албанска държава. От своя страна председателят на българския парламент деликатно дава да се разбере, че такава помощ би се предоставила и завършва с думите "...албанските интереси са тъждествени с интересите на България".

"Нещо повече - на свиканата по това време т.н. Лондонска конференция на два етажа в хотел "Риц", Кирил Преславски е посочен като вариант за албански крал не от кого и да е, а лично от Исмаил Кемал бей", 

припомня пред Кирилица Инфо д-р Георгиев и допълва, че това намерение на един от най-големите албански политически мъже на ХХ в. не отшумява толкова бързо, независимо, че предложението му не е прието от посланиците на Великите сили.

Затова не бива никого да учудва стремежът на цар Фердинанд, изложен пред германски и австро-унгарски представители две години по-късно, двата балкански народа да заживеят в една двуединна държава, която би се превърнала в хегемон в Югоизточна Европа. 

Популярният български историк Божидар Димитров е роден в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършва история и археология в СУ „Климент Охридски“. През 1994 г. става директор на Националния исторически музeй. През 1997 г. влиза в открит конфликт с тогавашния държавен глава Петър Стоянов по повод връщането на черновата на Паисиевата „История славянобългарска“ в Зографския манастир. Сагата му коства поста в НИМ, но след три години се завръща отново на директорското място. В първия кабинет на Борисов е министър без портфейл и отговаря за политиката към българските общности зад граница. Пред Кирилица Инфо той обяснява мястото и значението на Съединението в нашата история.

- Проф. Димитров, погледнато през вашия богат житейски и професионален опит има ли нещо, с което Съединението не спира да ви учудва?

- За мен все още продължава да бъде загадка как само седем години след като се Освобождаваме, успяваме да наложим волята си не само над Сърбия, но и над Великите сили.

- Не смятате ли, че това е преувеличено? 

- Категорично, не. Фактите са безспорни. През есента на 1885 г. ние надделяваме над всички. Да, съгласен съм, че за това има роля и моментът на изненадата, както и подценяването, което изиграва много лоша шега на сръбския крал Милан. Не бих казал, че той постъпва особено далновидно, като дава заповед на войските си да навлязат в българска територия. Причината е, че още в боевете край Сливница става ясно, че числеността на родната ни армия надвишава вече близо два пъти сръбските въоръжени сили и това неминуемо ще се отрази на изхода от битката. Пък и българското офицерство, колкото и младо да е било по това време, вече е получило школовка в престижни европейски военни академии и университети. Така че победата ни е била единствено въпрос на време.

- Каква оценка бихте дали на тогавашния ни политически елит? 

- Изцяло положителна. Цяло чудо е как през тези жизненоважни няколко месеца на есента на 1885 г. никой - нито княз, нито правителство, нито армия - не правят дори една-единствена грешка! Сякаш зад цялата тази акция стой не народ, който до вчера е бил под робство, а нация с големи военни и политически възможности.

- Някак от само себе си се налага изводът, че "Съединението прави силата". Може ли да приемем, че това е нашата запазена марка за пред света?

- До голяма степен, да. Това показва нашият исторически опит като държава, като народ. С обединението на политическия ни елит през 1885 г. нагледно показваме как може да печелим. Историята за пореден път ни "задава" правилната посока, по която трябва да се движим, ако искаме да сме добре. 

- Погледнато малко по-глобално, не Ви ли се струва, че обединението на Княжество България с Източна Румения ни изправя срещу всички наши съседи?

- Да, но какво от това? Всеки народ, включително и нашият си има своя национална доктрина, която следва. Но е безпорно, че след 1885 г. ние ставаме един от значимите фактори на Балканите, с които се съобразяват всички. 

- Смятате ли, че Съединението е нашият най-голям политически, военен и дипломатически успех?

- В историята на Третата българска държава може би, да. Реално погледнато, ние никога след това не реализираме такъв успех. Въпреки всичките войни, в които участваме. Единствено по време на Първата световна война успяваме да достигнем най-близо до Санстефанска България, но това продължава твърде кратко, за да бъде запомнено. Да не говорим, че участието ни на страната на Централните сили ни коства поредна национална катастрофа, завършила трагично за стотици хиляди български семейства.

Сн. Фейсбук

Родните археолози са на път да разкрият една от най-големите загадки на древна Сердика. Очаква се до края на този месец да стане ясно дали под площад "Света Неделя" се е намирал дворецът на римския император Константин Велики, от който той е управлявал една от най-големите империи в човешката история. 

Според изследователите, цитирани от БГНЕС, е много вероятно в някоя от разкритите обществени сгради да е отсядал византийският василевс.

Карта на сградите, намиращи се под днешния площад "Света Неделя" Сн. Inews.bg

Припомняме, че неотдавна, в началото на този проучвателен сезон, археолозите от Националния археологически и исторически музей към Българската академия на науките съобщиха, че в района е идентифицирана огромна сграда с много помещения, сред които голяма тържествена зала с колони, магазини, заведения и ресторанти.

Смята се, че този своеобразен център на древна Сердика е бил изграден през втората половина на II в. сл. Хр.

 “Ползвала се е дълго, правени са преустройства. Открихме монети, много керамика, включително и цели амфори за вино или зехтин. Към магазините и заведенията е имало входове от централната улица”, 

обясни ръководителят на обекта д-р Веселка Кацарова от Националния археологически институт с музей при БАН.

 Сред любопитните находки от тазгодишните проучвания е изящна бронзова фигурка на змия, вероятно част от статуя на Асклепий. 

Новооткритото скривалище в Антимовото крило на Троянския манастир Сн. "Монитор"

Нишата е била умело замаскирана  зад вратичка в дървен шкаф

Второ потайнствено скривалище бе открито при тазгодишния ремонт в Антимовото крило на Троянския манастир. Това съобщи пред "Монитор" игуменът на светата обител Величкият епископ Сионий. Тайникът е бил умело прикрит зад дървена вратичка на шкаф в една от килиите.

Съдейки по размерите на помещението в него съвсем спокойно могат да се поберат двама-трима души, твърдят от Светата обител и допълват, че неизвестната до момента стая се намира само на няколко метра от прословутото скривалище на Апостола Васил Левски.

Предположенията са, че новооткритият потайник е бил изграден за нуждите на монашеското братство през ХIХ в. "Антимовото крило" е най-старото, което е запазено в комплекса на Троянския манастир. През 70-те години на по-миналото столетие в него е била игуменарницата на архимандрит Маракрий, един от заслужилите български поборници за свободата на родината ни. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. сградата е била използвана за щаб на ген. Карцов, който нанася съкрушително поражение на османските войски при историческата крепост Курт Боаз.

твърди епископ Сионий. 

Припомняме, че по време на ремонтните работи в манастира в началото на юни т.г. бяха открити два черепа и надпис "Йеромонах х. Сава".

Тогава бе съобщено, че човешките останки най-вероятно принадлежат на служители на Божия храм, които били убити по време на потушаването на Априлското въстание.

Досега в историческата наука се смяташе, че Троянският манастир "Успение Богородично" е бил пощаден от османските войски през 1876 г., но тази находка поставя под сериозно съмнение достоверността на това твърдение. 

написа министър-председателят и допълни, че е разгледал с интерес работата на научно изследователския кораб „Havila Subsea". Той допълни, че

Сн. Фейсбук профил на Бойко Борисов

"експедицията събира данни за промените в нивото на Черно море от последната ледникова епоха до наши дни и изследва връзките в древността на корабоплаването“.

Сн. Фейсбук

В средата на август, след като преди това получи разрешение от правителството, "Havila Subsea" (на снимката) пристигна в Бургас на океанографска експедиция за реализацията на археологически проект Black Sea M.A.P. (Maritime Archaeology Project). Предвижда се в рамките на един месец да бъде изследвано за археологически останки морското дъно на Черно море. Проектът е основан от Центъра за Морска Археология на Университета в Саутхемтън, Англия, в сътрудничество на Центъра за подводна археология, България.