През 1901 г. сред част от ръководството на ВМОРО (по това време БМОРК) се обсъжда идеята за отвличане на българския княз Фердинанд I

Яне Сандански Сн. Уикипедия

Когато говорят за Яне Сандански мнозина историци отбелязват, че в началото на своята революционна кариера той е бил изключително близък до Двореца в София. Дори се твърди, че Пиринският цар неведнъж е спекулирал с връзките си с Фердинанд в своя угода. Или поне такива са обвиненията на неговите недоброжелатели. С течение на годините обаче тяхното приятелство постепенно охладнява и особено след Балканските войни двамата стават непримирими врагове.

В началото на миналия век Солунската афера довежда ВМОРО до тежко положение. В резултат на разкритията в края на януари 1901 г. голяма част от книжата и архивите на организацията попадат в османски ръце. Дейността на Централният комитет на ВМОРО е парализирана, тъй като членовете му са арестувани.

Постепенно Вътрешната организация се окопитва, но за да продължи да функционира, са необходими спешно пари. Откъде да дойдат средствата - това е основният въпрос, който вълнува ръководството й. Така в края на март 1901 година в София, в хотел „Батенберг“ се провежда съвещание, на което присъстват Гоце Делчев,

Иван Евстратиев Гешов Сн. Уикипедия

Гьорче Петров, доктор Руменов, Ризо Ризов и адвокат Стрезов.

Първоначално част от присъстващите предлагат да помолят за финансова помощ българското правителство, но идеята среща категоричния отказ на Гоце Делчев. Той има по-добра идея: организационни дейци да проведат няколко отвличания с цел откуп.

Така никой от противниците на ВМОРО няма да ги обвинява, че са слуги на българския политически елит, а и към тогавашния момент не е било съвсем ясно дали  четвъртият кабинет на Петко Каравелов ще се отнесе благосклонно към исканията на революционерите.

Освен това самият Гоце Делчев вече на няколко пъти прави безуспешни опити да отвлече няколко богати турци и гърци. В стремежа да се набавят на всяка цена пари се стига дотам, че е разработен план за отвличане на сина на Иван Евстратиев Гешов Никола, който обаче пропада.

Княз Фердинанд I в дебърска носия Сн. Изгубена България

Задълбочаващата се финансова криза е основната тема в разговорите между Гоце Делчев, Яне Сандански и Христо Чернопеев по време на срещата им Кюстендил през лятото на 1901 г. На нея Делчев заявява, че дребните грабежи само накърняват репутацията на организацията и не спомагат за разрешаване на финансовия проблем. Тогава Сандански предлага нещо нечувано - отвличане на българския княз Фердинанд I. Той дори посочва и момента, когато това може да се случи - по време на едно негово гостуване в Рилския манастир.

На този план дръзко се противопоставя Гоце Делчев. Войводата заявява, че подобно нещо трябва да се случи на османска територия, а и той самият не е убеден в правотата на такова действие. И предлага вместо подобна рискована операция няколко чети на ВМОРО да проведат акции по събиране на пари в границите на Княжество България.

В крайна сметка с подобна задача се натоварват Яне Сандански и Христо Чернопеев, които няколко месеца по-късно организират и извършват плословутото отвличане на няколко протестантски мисионерки по пътя между Банско и Благоевград в местността Предела. 

Всички сме чували, че на пловдивчани им казват "майни". С течение на годините дори самите жители на града като че ли свикнаха с това обръщение и дори разшириха употребата му. Често, особено когато им стане хубаво на душата, мнозина от тях, не без гордост, заявяват: "Густо, майна, филибето". Доколко е "густо" във филибето особено през лятото е трудно да се каже, но едно е безпорно: хората там свикнаха и вече дори си обичат прякора "майни". 

Знаем ли обаче откъде идва и какво значи това прозвище? Сигурно ще се учудите, но се оказва, че това е религиозно обръщение. И да, наистина значи майка. Но не като възклицание към родителя, а към Божията майка. Пловдивчани, като едни ревностни християни (неслучайно там има огромно струпване на православни храмове), които приемат Христовата вяра още през IV в. сл. Хр., често в момент на почуда възкликват: "Майко, майно льо".

"Възрастните жители на Филипополис призовавали по-често Богородица, защото са избягвали да споменават напразно името Господне, т.е. не са казвали Господи", казват пловдивските хроникьори. В това отношение те приличали на италианците или гърците.

И така това става толкова характерно, че се вляло в развиващия се градски жаргон.

Сн. "Труд"

Двама видни български археолози влязоха в ожесточен спор заради масов гроб на 600 години. По време на археологически разкопки през лятото на 2008 г. на хълма Трапезица край Велико Търново екипът на доц. Йордан Алексиев открива гроб, в които безразборно били струпани костите на повече от 60 души. Предполага се, че те са били част от населението на града през ХIV в.

"Тази находка от лятото на 2008 г. остава една от най-атрактивните и от най-загадъчните, защото все още е без отговор въпросът при какви обстоятелства са загинали хората там", коментира ученият пред БТА. "...Там са погребани 21 мъже на средна възраст, седем жени, четири деца под седем години, три на възраст между 7 и 14 г. и двама юноши. Има и шест скелета, чийто пол не са успели да уточнят дори и експертите от Института по експериментална морфология и антропология при БАН, които тогава дойдоха на място да работят върху костите", казва доц. Алексиев.

Доц. Йордан Алексиев Сн. "Борба"

Според него въпросните търновци станали жертва на природен катаклизъм най-вероятно на земетресение.

 Опонентът му доц. д-р Мирко Робов обаче смята, че в гроба били положени телата на покосени от чумна епидемия. „Уважавам тезата на ръководителя на обекта доц. Йордан Алексиев, но фактите сочат друго”, категоричен е пред "Труд" доц. д-р Робов. Той обяснява, че при разкопки западно от църква №8, в приземието на игуменарницата на манастира бил разкрит масов гроб. 

 “Скелетите се установяват в среда, запълнена, както констатира проучвателя „с големи късове от зидовете, арките и полуцилиндричния свод-камъни, тухлени пояси и бигорови блокове, заедно с хоросановата спойка”. Подът на приземието е оформен върху подравнената скала. Именно непосредствено върху тази скала са и самите гробове”, пояснява доц. д-р Мирко Робов и допълва, че свидетелство за екстремната причина за смъртта на тези хора, е ориентацията на скелетите и

Доц. д-р Мирко Робов Сн. "Борба"

липсата на християнски погребален обред.

 „Ориентацията при отделните скелети е различна, но не в посока изток-запад. Повечето от костите не са в естествения си анатомичен порядък. Част от скелетите са един върху друг. Поне три от скелетите лежат „по очи”, информира още доц. д-р Мирко Робов. Той е убеден, че индивидите в масовия гроб не са жертви на разрушително земетресение или друго природно бедствие. „По всичко личи, че става въпрос за опасна зараза, а начинът на погребване е целенасочено усилие за нейното ограничаване или прекъсване”, изтъква доц. д-р Робов.

 Като доказателство на своята теза той посочва чумната епидемия от 1347 г., която достига българските земи през Босфора и продължава към Западна Европа. Смята се, че заразата била разпространена в нейната бубонна форма, добила известност като „Черната смърт”.

Сн. Фейсбук

Археолози откриха неолитно селище на първите земеделци в днешна Югозападна България. Находката датира от първата половина на шестото хилядолетие преди Христа, информира телевизия BIT. 

Предположенията са, че част от хората са предшественици на днешните жители по поречието на река Струма. Археологическите изследвания са на територията на село Илинденци край Сандански. 

Те са в рамките на международна лятна школа с участието на студенти от България, САЩ и Нова Зеландия.

Сн. Youtube.com

Кирилицата е едно от най-големите постижения на европейската цивилизация през Средновековието. Неслучайно много народи днес искат да си я присвоят. Наивният пост във фейсбук на американския писател Джон Гришам и последвалата дискусия само затвърждава това впечатление.

Връщайки се назад в годините неминуемо трябва да припомним, че кирилицата е третата азбука в съвременна Европа, призната за официална в ЕС през 2007 г. Но през IХ век не е така. По това време тя е четвъртата азбука-след еврейската, латинската и гръцката. Така че двамата братя Кирил и Методий се борят срещу т.нар. триезична ерес-схващането, че може да се пише само на еврейски, гръцки и латински.

"Според мен грешката на всички, които се изказват по темата, е, че разделят азбуката от езика", казва пред "Монитор" доц. Ваня Мичева от Института по български език при БАН. "Трябва да се знае, че кирилицата е създадена за старобългарския език. Другата грешка е, че се бъркат глаголица и кирилица. Истината е, че двамата братя създават първата литература на славянски език и този език е старобългарски. Има следи от дейността на Кирил и Методий и в Чехия, и в Полша. Затова много хора смятат, че старобългарският губи етническата си принадлежност, защото се ползва от всички славяни. Но това не е така. Именно тогава славяните чуват и Божието слово на разбираем за тях език", твърди езиковедката. 

За разлика от тях французите слушат Божието слово на разбираем език три века по-късно, а англичаните - дори четири века. Дотогава те го слушат на латински и в огромната си част не го разбират.

"Другото важно нещо е, че кирилицата наистина не е създадена нито от Кирил, нито от Методий. Не е истина, че са монаси. Кирил се замонашва за малко, преди да почине в Рим. Дотогава е бил светски човек. Той е учен, преподавател в Магнаурската школа. Методий действително от по-млада възраст е бил в манастир, но двамата братя създават глаголицата - първата старобългарска азбука", казва доц. Мичева. 

 Колкото до дискусията между македонци и гърци, която предизвика постът на Джон Гришам, нека уточним, че държава Македония има от ХХ в. По времето на княз Борис I Солун и цялата област около него принадлежи на България, а самият град е бил населен с много славяни от българската група. Така че спорът за произхода на кирилицата и на двамата братя Кирил и Методий не почива на реални исторически факти, а на търсене на актуални политически девиденти.