Крепостта  "Букелон" играе важна роля в района през Античността и Средновековието. Тя е била северно предмостие на град Адрианопол (днешен Одрин) по пътя, който го е свързвал с Кабиле, и е служила за негова изнесена гарнизонна отбрана

По права линия крепостта е само на 11  километра северно от Одрин

Националният исторически музей започва разкопки на крепостта "Букелон" край свиленградското село Маточица. Това съобщи директорът на музейната институция ст.н.с.д-р Божидар Димитров. Доскоро районът бе почти непристъпен за каквато и да е научна дейност, тъй като попадаше в пограничната зона с Турция. За пръв път родни археолози започват целенасочено проучване на крепостните останки през 1961 г. под ръководството на известния български учен и архитект, проф. Стефан Бояджиев. 

Няколко години по-късно руините около Маточина са обявени за „обект от национално значение”, а през 1970 г. държавата отпуска средства за консервация на средновековната кула (дижон). След демократичните промени едва през 2008 г. се намират средства за допълнителни консервационни дейности.

Внушителните останки на "Букелон" заемат площ от около 10 дка. Още през късната античност римските стратези оценяват ключовото местоположение на възвишението, господстващо над най-краткия път по долината на Тунджа, водещ към Константинопол, и издигат малка охранителна крепост.

Кулата ("донжон") е изградена от ломени камъни и пояси от 4 реда тухли споени с бял хоросан. Тя е издигната на три големи етажа, като последният е с полуцилиндрична форма и е служил за малък параклис, в който се черкували обсадените защитници на крепостта. Единствената врата въвеждаща в крепостта, се е отваряла в южната стена на по-тясното, правоъгълно тяло. То представлява тесен коридор, на дясно от който се влиза в приземието на кулата. Приземният етаж е засводен с масивен каменен свод, подсилен в средата с арка, чиито пети стъпват на две пиластъра. Те разделят приземния етаж на две неравномерни части. Тук били разположени дървени стълби, извеждащи до етажите, разделени от дървени подове.

Пленяването на Балдуин IX Фландърски (възстановка) Снимки: http://patriciakirilova.blogspot.bg и SOS Старини

 За пръв път тя се споменава под името "Вукелон" през IХ в. В триумфалната колона на хан Крум, открита край днешното село Избул се отбелязва, че българският владетел завоювал крепостта по време на своя поход през лятото на 813 г. Има предположения, че той е използвал отличното местоположение на крепостта, за да наблюдава придвижването на византийските войски по време на битката при Версиникия. Историческите събития, белязали историята на Букелон, продължават и по време на Четвъртия кръстоносен поход.

Според изследователи заключителната битка при Одрин (1205 г.) на българските войски, предвождани от цар Калоян, с рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, е била именно в близост до крепостта. Дори има легенди, според които след като бил пленен, император Балдуин IX Фландърски пренощувал няколко нощи в кулата към укреплението. За последен път Букелон се споменава в историческите хроники през 1338 г. С идването на османците укреплението губи своето значение и запустява.

Лидерът на ВМРО-Народна партия и бивш министър-председател на РМакедония, Любчо Георгиевски, заяви в профила си в социалната мрежа "Фейсбук", че не вижда никакъв спор за българския характер на Илинденско-Преображенското въстание. 

Очаквано изказването му породи бурни дебати по темата в част от македонските медии. Според електронното издание "Пулс", чийто собственик е бившият директор на държавния архив и бивш негов приближен  - Филип Петровски, Георгиевски е подкрепил по този начин Заев. "Любчо Георгиевски, коалиционен партньор на СДСМ: Заев е прав, Илинденското въстание е българско", е заглавието на портала.

Приближеният до СДСМ "Либертас" пък пишe: "Любчо обяснява защо трябва да празнуваме Илинден заедно с българите". Опозиционният "Курир" на свой ред маркира мнението на Георгиевски, че "именно политиката на ВМРО-ДПМНЕ е довела до полуветото на България, а тази политика е продължение на започнатото от Лазар Колишевски". Държавната агенция "Макфакс" също споменава поста на Георгиевски, като отбелязва, че според Любчо Георгиевски политиката, провеждана от ВМРО-ДПМНЕ, прави необходим договорът за добросъседство между България и Македония. Електронното издание "Фактор" съобщава, че според Георгиевски няма нищо спорно в общото отбелязване на годишнината на Илинденското въстание. 

"Петрич калето" е една от последните български крепости, които падат под османска власт Сн. nalqvonadqsno.blogspot.bg

Уникалното при крепостта са тайните стълби,  изсечени в скалата. Те са най-бързият начин  да се доставят провизии в случай на обсада Сн. Даниела Георгиева, Добрините.бг

Средновековната крепост "Петрич кале" край варненското село Аврен е на път да се превърне в туристическа атракция от ранга на Перперикон. На това се надява директорът на Регионалния исторически музей във Варна, проф. Валентин Плетньов. Преди няколко дни пред "Дарик" - Варна той сподели, че тя е една от най-големите антични и средновековни крепости в цяла Източна България.

За нея споменава през ХII в. арабският пътешественик и географ Ал Идриси. В "Описание на света" от 1154 г. той твърди, че "Петрич кале" се намира на около 50 километра от Варна и представлява "малък град, красив и процъфтяващ". В днешно време група ентусиасти също са оценили атмосферата на крепостта. Става дума за момчетата от групата за исторически възстановки "Чигот", които всяка събота или неделя, когато времето позволява, се събират в нея. Тяхната мания е да пресъздават живота на хората, живяли тук преди столетия. Така те си правят ризници от неръждаем материал, които ги складират в сандъци с пясък, за да се премахва ръждата.

Броните им никога не са били на 100% лъскави и прекрасни, но важното е било да те пазят жив!“, казва Илиян Лъсков.

Крепостен зид прегражда недостъпния скален нос  откъм седловината и затваря площ около 30 декара Сн. nalqvonadqsno.blogspot.bg

Според неговите приятели от "Чигот" хората, които някога са живели по тези места са се хранили здравословно. Консумирали са "млади листа от липа за салата и супа, плюс много варива - леща, грах, жито, хлебни изделия, а за по-високо стоящите в социалната стълбица – и дивеч”, казва Цветин от „Чигот”.

"Може да се каже със сигурност, че крепостта, изградена през V-VI в. сл. Хр. е функционирала през ранно-средновековния период, въпреки че следите от това не са много мащабни. Възстановяването на крепостта става през XII в. Оттогава има и най-много материал - керамика и монети. Датата, на която е унищожена, е 7 ноември 1444 г.", разказва през лятото на 2015 г. археологът д-р Мария Манолова, зам.-ръководител на подновените след 40-годишна пауза разкопки.

За пръв път крепостта е спомената от Мануил Фил във връзка с похода на Михаил Глава в Североизточна България през 1278 г. под формата Пετριον. Отбелязана е също през 1369 г. в актовете на Константинополската патриаршия като Пετριν и най- вече от авторите описващи похода на Владислав Ягело към Варна през 1444 г. под формите Petrus, Petrecz и Peterspurkt.

Обектът привлича вниманието на археолозите едва през 60-те и 70-те години на миналия век.

"Разкопки е имало през 60-те и 70-те години - това е било един доста мащабен проект между варненския музей и Военно-историческия музей в София. С тази цел там е изградена архитектурна база, която е трябвало да се използва при последвалите археологически проучвани. Само че през 70-те години в подножието на хълма, там, където днес е големият комбинат Девня, при строителството на Девненските заводи са открити селища и некрополи. И тогава научният капацитет, всички сили на изследователите се насочват натам. И Петрич кале остава на заден план", пояснява сагата около разкопките на крепостта историчката.

Зидът е изграден върху деструкциите на късноантичен зид в opus mixtum от ломени камъни на бял хоросан Сн. "Дарик"

На свой ред проф. Плетньов доуточнява, че по време на проучванията през 70-те години са регистрирани две крепостни стени, ров и щерни, като дори специалистите са попаднали и на тайният изход, който е бил основната комуникация на хората от вътрешността на крепостта с долината.

След няколко десетилетия прекъсване разкопките са подновени едва през 2015 г. "При разгребване само на каменната маса, без да се засягат земни пластове, се разкриват крепостни стени на места високи до 7 метра, в изключително добро запазено състояние", изтъква ученият и допълва, че чрез геофизични методи във вътрешността на съоръжението са установени църковни сгради.

При проучването варненските археолози се натъкнали на единственото запазено у нас стълбище, вкопано на близо 20 метра навътре в скалата. То водело към огромни водни резервоари с обем над 700 куб. м. вода. Крепостта е имала две огромни правоъгълни кули с размери 11 на 9 метра, на разстояние 50 метра една от друга. Те са запазени на височина от 7 метра.

"В друга голяма кула, която е защитавала подхода към крепостта, са открити керамика и животински кости. Миналата година на „Петрич кале” са били открити кръстове, монети и обеци от Средновековието", отбелязва проф. Плетньов.

 По думите му като географска среда и разположение "Петрич кале" прилича на Перперикон. "Ако бъде осветена, крепостта ще може да се вижда от Девня и магистрала „Хемус”, смята шефът на Варненския исторически музей.