Вече повече от половин век ученическата книжка е най-бързият индикатор за нивото на познания  на родните ученици

Шестобалната система на оценяване на знанията има повече от 100-годишна история в България. Почти, защото е въведена за пръв път през 1909 г. и с кратко прекъсване между 1952 и 1956 г. функционира безотказно повече от век!

За пръв път родното образование се сдобива със система за оценяване след Освобождението. През лятото (юли-август) на 1878 г. един от най-известните български учени по това време - проф. Марин Дринов, по препоръка на княз Дондуков-Корсаков изготвя предписание за организация на образованието в освободените земи - т.е. в Княжество България. Документът е наречен "Привременен устав на народните училища" и е официално приет на 29 август 1879 г.

Историкът проф. Марин Дринов Сн. pia-news.com

В него е възприета руската петобална система на оценяване, която функционира още от 1837 г. В нея оценките са от 1 до 5, във възходяща линия от "лош" до "отличен". Историците на родното образование обаче твърдят, че ние възприемаме отчасти и германския модел, който също върви от 1 до 5, но в обратен ред - там най-лошата оценка е 6 - "лош", а най-добрата 1 - "отличен".

Тези две системи-руската и немската имат най-голямо влияние върху традициите за писане на оценки в региона ни. 

Въпреки това за унифициране на системата за оценяване са нужни повече от 20 години! Причината е, че на едни места продължава да се използва "официалната" петобална система, а на други по немски маниер е възприета шестобалната, само че по обърната по "руски" ред - възходящо. Изключение от тези две "правила" прави единствено Военното училище в София, където важи дванадесетобалната система. От 1905 г. пък специален Правилник в СУ "Свети Климент Охридски" постановява използването на петобалната система за оценяване.

...След 1909 г., когато е приет изцяло нов Закон за народното просвещение – т.нар. Закон на Мушанов по името на тогавашния министър на просвещението Никола Мушанов – постепенно навсякъде (и в училищата, и в университета) се налага шестобалната система, много сходна с познатата днес. Тя се използва до 1952 г., когато по съветски образец е въведена отново петобалната система, а заедно с нея и оценките от типа на "зачита се"/ не се зачита", остатък от 20-те години, когато съветските комунисти правят неуспешен опит да премахнат изобщо оценяването. Промяната обаче не се налага и през 1956 г. е върната старата шестобална система. Наименованието "среден" за оценка 3 се запазва в нея като спомен от петобалната...

Така днес ние си имаме шестобална оценителна система, но с пет "ефективни" скали, подредени във възходящ ред.

Знаме на панагюрските въстаници, ушито от Райна Княгиня

На днешния ден, преди 141 години един пистолетен изстрел поставя началото на Априлското въстание. Няколко дни по-рано един българин извършва едно от най-големите предателства в родната история, обричайки на гибел десетки хиляди свои сънародници.

Първите етапи от подготовката на Априлското въстание се провеждат в румънския град Гюргево, където на 11 ноември 1875 г. започва да заседава т.нар. Гюргевски революционен комитет. Негов председател е Стефан Стамболов, а в състава му влизат Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други дейци. Набързо те изготвят план за действие, според който българските земи се разделят на пет революционни окръга – Търновски ( с апостол Стефан Стамболов), Сливенски (с апостол Иларион Драгостинов), Пловдивски (с апостол Панайот Волов) и Врачански (с апостол Стоян Заимов). Предвиденият пети, Софийски окръг, така и не е реализиран на практика. Заседаващите се обединяват около три дати за избухване на въстанието – 11 април, 1 май и 11 май. Така, след като са уточнени голяма част от детайлите около готвения бунт, участниците в Гюргевския революционен комитет се прехвърлят в България, където започнат истинската подготовка на въоръжените действия.

На 20 април (ст. ст.) властите в Копривщица получават известие от Пловдив за готвения бунт и изпращат десетина заптиета да арестуват местните съзаклятници. Председателят на революционния комитет Тодор Каблешков обаче успява да им се изплъзне и събира всички свои съратници, които след кратка престрелка завладяват конака. Веднага след тържественото забиване на камбаните на местната църква той разпраща писма до съседните населени места, в които ги призовава да подкрепят въстаниците. Пръв се отзовава Георги Бенковски, който застава начело на народния бунт в Панагюрище. Отърсвайки се от първоначалната изненада османските власти изпращат срещу въстаниците многохиляден башибозук и редовна турска армия. Само за няколко седмици всички големи населени места, който вземат участие в бунта - Стрелча, Клисура, Копривщица, Панагюрище, а по-късно и Батак, Перущица и Брацигово, са потопени в кръв.

В останалите революционни окръзи въстанието не получава така желания масов характер. В Търновско голяма част от дейците са блокирани от турските власти, но въпреки това някои от тях все пак успяват да организират малки отряди, които поддържат революционния дух в района. В Сливенския окръг също са формирани няколко чети, а във Врачанския така и не се стига до реални военни действия.

 Априлското въстание оставя след себе си близо 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села. Само една година след кървавото му потушаване Русия обявява война на Османската империя, а през следващата 1878 г.  на картата на Европа се появява отново след близо петвековно отсъствие Княжество България.

Кромлехът при разкриването му от екипа на д-р Китов през 2002 г.

"Българският Стоунхендж" е на път да изчезне! Затова алармират от фондация „Да спасим кромлеха в село Старо Железаре”, която усилено събира средства за реставрация на една от най-впечатляващите археологически находки през последните години в Горнотракийската низина. 

Съоръжението през 2004 г. Сн. balkanmegaliths

Преди броени дни репортаж на НоваТВ показа, че 26-вековният мегалитен паметник е почти напълно разрушен. Древната структура е открита при разкопаването на Чолакова могила в землището на пловдивското село Старо Железаре през лятото на 2002 г. от екип археолози, начело с покойния д-р Георги Китов. Още тогава негови колеги споделят, че са удивени от откритието. 

Кромлехът през 2009 г. Сн. balkanmegaliths

Липсата на средства обаче заставя учените временно да преустановят работата по обекта, консервирайки го по отдавна познатия вече начин в родната археология - чрез "временно" защитно покритие от дървен навес, покрит с найлон. За съжаление той издържа едва три години... През 2004 г. се отпускат средства за изграждане на солидно защитно покритие, което обаче така и не се реализира. В замяна на това каменните блокове са засипани с тонове пръст. 

Останките от комплекса през 2010 г. Сн. balkanmegaliths

Още когато открива находката д-р Китов е категоричен - попаднал е на астрономическа обсерватория от VI в. пр. Хр., която се състои от 24 вертикални каменни плочи с височина от 0,5 до 2 метра и диаметър 6, 5 - 7 м. Характерно за целия комплекс е, че няма редуване на високи с ниски менхири, което го прави сроден на типичните кромлехи в Западна Европа. Макар блоковете да са от трошлива и нетрайна песъчлива скала, при разкриването им те са били  изключително добре запазени. По северния полукръг на окръжността камъните са по-високи, отколкото в южния, а размерите им са различни. По всяка вероятност са били използвани от тракийското племе одриси.

Учените са на мнение, че на Стария континент има едва три подобни находки - „Карнак“ в Бретан, Франция, един мегалитен комплекс в Белгия и прочутият Стоунхендж във Великобритания. 

Състоянието на древния паметник към началото на 2017 г.  Сн. НоваТВ

Затова и все още специалистите таят някаква надежда кромлехът край Старо Железаре да бъде  спасен за бъдните поколения. Още повече, че очакваните постъпления от евентуални туристически посещения се изчисляват на десетки хиляди ежегодно. 

  Много народи възприемат щъркелите като носители на добър късмет. Специфично отношение към тях е било проявявано още в Древен Египет. Там те били разглеждани като носители на божественото в природата.

  Хилядолетия по-късно особеното отношение към тях се е запазило. На много места в Стария континент и до момента се смята, че срещата с щъркел носи щастие, а щъркеловото гнездо почти никога не се бута, тъй като предпазва от мълнии. 

Един от основните въпроси, които винаги са занимавали хората е как тези грациозни птици успяват да намерят своя път в продължение на десетки хиляди километри и как се връщат обратно до техните гнезда на същото място? Поне досега на този въпрос няма еднозначен отговор. Знае се обаче, че всеки вид използва няколко техники на ориентация. Доказано е, че някои групи следват големите планини или речните долини. Но основните миграционни „магистрали“ в Европа са две – Атлантическата и Западночерноморската, наречена още Via Pontica, към която спада и нашата страна. 

Изчислено е, че годишно около Бургас прелитат близо 500 000 щъркели. По време на европейската зима белите щъркели отлитат на юг достигайки до делтата на река Нил, където могат да си намерят храна. Има обаче и някои, които изкарват зимата в Южна Испания, където сезонът не е така снежен и студен. Обикновено белите гости се стягат за голямото си преместване още от средата на август, а най-масово се изнасят в края на същия месец и началото на септември. Специалистите са категорични, че щъркелите летят само през деня. За да прелитат големи разстояния обаче, много често те използват реещ полет и топлите възходящи въздушни течения, наречени термали. 

   Тези течения са невидими вълни от топъл въздух, който се издига от земята в следствие от нагряването й от слънчевите лъчи. Навлизайки в термалите, щъркелите се издигат високо от тласкащия ги нагоре топъл въздух. След като достигнат най-високата точка на термала, птиците го напускат, носейки се плавно и на дълги разстояния. Така постепенно губят височина, докато достигнат до следващия термал.

Точно преди една година, когато България честваше тържествено 140 години от Априлското въстание, българската редакция на турското държавно радио „Гласът на Турция“ излъчи изключително провокативна беседа, посветена на бунта. Заглавието на материала бе "Истината за българското въстание". 

Предлагаме Ви нейното съдържание: 

„Според някои български историци през целия период на османско присъствие е имало национална борба за независимост. В действителност обаче борбата за независимост срещу Османската държава започва след XIX век. Засилването на панслависткото движение на Балканите след 1870 година облагодетелства условията за въставането на българите. По време на българското въстание през 1876 година, известно като Априлско въстание, в Истанбул се е водела борба за власт. От друга страна сърбите и черногорците са извършвали подготовка за война срещу османските турци.

 В крайна сметка българските комити възстават в период, когато съществува своеобразен вакуум във властта. Пловдивска област се превръща в център на въстанието. Българските чети, с цел да създадат турско-български конфликт, всяват страх сред населението с лъжите, че са скроени планове за нападане на българските села и избиването на българското население в Истанбул. Впоследствие българските комити започват нападения срещу турците. 

Избиването на мюсюлманското население от българските чети подклажда чувство за мъст сред местните турски групи известни като „башибозук“. Ответните нападения на башибозукd на свой ред съдействат за увеличаването на подкрепата за българското движение за независимост. Най-кървавите стълкновения се изживяват край село Батак. Българските чети неосведомени, че бунта е потушен, отхвърлят призива да се предадат на башибозука начело с Ахмет ага, продължавайки съпротивата. В крайна сметка се изживяват сражения, причинили големи жертви и за двете страни. Записките на американския военен кореспондент от ирландски произход Януарий Макгахан (или Джанюариъс Макгахан) за периода юли-август 1876 година поставят основите на независимостта на България. Посланието, отправено към света от Макгахан, бе, че през 1876 година в днешните територии на България са опожарени над 100 села, а в село Батак са убити десетки хиляди българи. Миша Глени отбелязва, че в европейските медии, повлияни от записките на Макгахан, в рамките на 18 месеца публикуват над 3 000 статии, заклеймяващи събитията в Батак и другите места в България. Всъщност обаче историчката от български произход Мартина Балева, проучила обстойно бележките на Макгахан, женен за руска благородничка, отбелязва, че „прочувствените бележки“ на този военен кореспондент са с открито проруско съдържание и антиосманска и антиислямска позиция. 

 За да е възможно да се твърди, че в Батак са избити десетки хиляди души, би трябвало Батак да бъде не малко селце, а голям град. Според британските източници в разглеждания период в Батак са живеели 490 семейства съставени от около 2 хиляди и 800 души. Това само по себе си опровергава твърденията на българските историци, че по време на въстанието са убити 5-6 хиляди българи и са преувеличени. 

Американският историк, изследовател на Османската история Станфорд Шоу разкрива интересния факт, че по време на българското въстание през 1876 година са убити повече мюсюлмани, отколкото християни. Въпреки това отзвукът, предизвикан от записките на Макгахан в света става повод за обявяването на война от Русия с амбициите за разгръщане на влиянието си на Балканите, на Османската държава. На 24 април 1877 година започва руско-турската война (1877 – 1878). Русия влиза в тази война с цел създаването на независима българска държава, но както отбелязва историкът Кемал Карпат България с многолюдно мюсюлманско население нямаше да бъде предана на Русия. Именно поради това Русия с подкрепата на българите започват етническа чистка. По време на руско-турската война в периода 1877-78 г. са убити стотици хиляди турци и стотици хиляди турци са насилствено прогонени от родните си земи. По силата на Берлинския договор, подписан в края на руско-турската война, в периода 1877- 1878 година българското княжество обхваща земите между Дунав и Стара планина и дотогавашния софийски санджак, а между Стара планина и Родопите се обособява автономна област Източна Румелия. Оттук може да се направи извода, че провъзгласяването на независимата българската държава има пряка връзка с Баташките събития.“