Българският светец Никита Серски нарича пророка Мохамед "измамник" и "чувствен дявол". 

"Аз считам Мохамеда за измамник и за чувствен дявол"!

Можете ли да предположите, че легендарният ръководител на ВМРО (обичащ да се подписва в част от кореспонденцията си като "Член на последния ЦК на ВМРО") Иван Михайлов е предлагал услугите си на Централното разузнавателно управление (ЦРУ)? 

...Паралелно със сътрудничеството с Българския национален комитет, в рамките на операция BGCONVOY се осъществяват контакти и с други антикомунистически емигрантски организации. През декември 1952, в писмо до номинирания за директор на ЦРУ при следващата републиканска администрация Алън Дълес, лидерът на ВМРО Иван Михайлов предлага услугите на своята организация за използване на техни съмишленици за нелегално прехвърляне в България.  

В ново писмо от януари 1953 Ванче Михайлов настоява за лична среща с Дълес. В интерес на операцията BGCONVOY е решено ръководещият оперативен офицер от секция SE/2 във Вашингтон и представителят на ЦРУ в Рим Джоузеф Лийб да се срещнат с Михайлов. В отчета за месец март 1953 се посочва:  

„Срещите разкриха, че … ако Михайлов реши да участва в бъдеще в тайни операции в България, поставените от него искания биха влезли в конфликт с целите на ЦРУ по същия начин, каквито са сегашните ни проблеми с д-р Димитров. Каналът за бъдещи преговори обаче ще остане открит.“...

Панагюрско златно съкровище Сн. Уикипедия

 „Бяха накуп. Таблата (фиалата) беше отдоле, каната с ръчките (амфората ритон) - в средата, пък другите предмети бяха отгоре. И като се сащисахме, ние рекохме: "Това е само за музея!",

 разказват един през друг откривателите на съкровището.

1949 г.:Панагюрище, на 2 километра от града Сн. в-к "Марица"

 Наградата 

Тримата братя Дейкови - откриватели на съкровището

Съкровището

Павел Цветанков и Стефка Ангелова

 Стефка Ангелова и брат й Павел Цветанков са двама от общо осемте живи наследници на братя Дейкови, но само те претендират за собственост върху Панагюрското златно съкровище. Двамата признават, че нямат нищо против то да бъде излагано където и да е, стига срещу това да получават определен процент от приходите. Ангелова и Цветанков привеждат в подкрепа на искането си това, че през 1949 г. дедите им са работили на терен, който е бил частна собственост на Георги Топалов.

През 2011 г. Златка Далева, която е най-голямата дъщеря на откривателя на Панагюрското съкровище Петко Дейков, и синът й Манчо не бяха чували, че сродникът им Павел Цветанков съди държавата за собствеността върху съкровището. Сн. "24 часа"

Роза Койзеклиева

Сред хилядите македонски българи, минали през затвора „Идризово“ край Скопие между 1945 – 1947 г., изпъква името на Роза Койзеклиева.

Родена в Щип през 1902 г. тя още от ранна детска възраст е възпитавана в родолюбие и безгранична вяра в българщината. Завършва основно образование в родния си град, а средно – в скопската сръбска гимназия. След това продължава следването си в скопския философски факултет по история.

Още като студентка се включва в тайното младежко движение, като участва в основаването на Тайната културно-просветна организация на македонските българи.

По време на Скопския студентски процес (1927 г.) тя остава неразкрита от сръбските власти. Те обаче явно отдавна са доловили неподатливоста й да служи на асимилаторските им цели, затова още след завършването й е изпратена в Ниш, където се надяват по-бързо да се претопи сред сръбското чиновничество. 

След разгрома на Югославия през 1941 г. Койзеклиева се прибира щастлива в Македония и бива назначена за учителка по история в една от скопските гимназии. Сега вече като историчка се отдава на усилена възпитателна дейност сред учащата се младеж, дотогава лишена от познания за героичната история на българския народ и специално на родна Македония.

Тъкмо затова новите поробители на българщината в Македония още в първите дни след заграбването на властта през 1944 г. я арестуват и я подлагат на жестоки изтезания. Ето какво пише по този повод известният български учен и общественик Коста Църнушанов:

...Роза се държи мъжки, защитава се невъзмутима срещу съчинените обвинения, брани българската кауза, възразява и бива бита по устата, за да млъкне. С подути кървави устни, цялата в синини по лицето, пребита от удари по цялото тяло, унижавана, тя също бива държана права цели денонощия. При това още в началото й дават солена храна, но я лишават от вода и и оставят да се мъчи от жажда права, без сън. През това време недалеч от нея мъчителите й се черпят с боза, възклицават от доволството при пиенето и се наслаждават на мъките й като префинени садисти. Когато пада примряла, те я оставят да се съвземе и отново я водят на разпит, но тя не е в състояние да говори поради надебелелия й от жажда език. Най-после е изведена пред съда в Скопие. За голямо удивление на съдиите, тя се държи юнашки: отхвърля обвинителния акт на прокурора като лишен от каквото и да е правно основание, тъй като дейността й като родолюбива българка не може да се счита като престъпление...

Роза Койзеклиева умира в нечовешки мъки в затвора най-вероятно в края на 1947 или началото на 1948 г. Гробът й и до ден-днешен е неизвестен.