Замисляли ли сте се някога откъде идва изразът "кански писък"? Оказва се, че той не е свързан нито с някакъв човек, нито с някакъв древноримски или древногръцки герой от митологията. Отговорът на тази загадка се оказва проста: става дума за птиците "кани", или "каня". 

Зоолозите твърдят, че в България днес се срещат само два вида от този древен хищник - черна и червена каня. В древността обаче те са били широко разпространени, за което свидетелстват редица автори, сред които Плутарх. Характерното им врещене обаче е емблематично и разпознаваемо. 

При нападение те обикновено надават характерен писък - именно оттам тръгва и понятието "кански писък", който по някой път в народните представи се среща и като "кански вопъл", "кански усилия" и т.н. 

Сн. jenskologia.com

   Все повече българчета в интернет кореспонденцията си изоставят шльокавицата и се завръщат към традиционната кирилица. Това показват данните от проучването "Изследване на обществените нагласи и ценностните ориентации към съвременния български книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му" на Института по български език към БАН и езиковеди от Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Вчера те представиха резултатите от изследването им, според които юношите между 13 и 14 години предпочитат да пишат на кирилица, докато чатят, вместо на латиница. Това обясни доц. Руска Стойчева от Института по български език към БАН, която е изследвала езика в интернет комуникацията, като в проучването й са участвали около 50-60 ученици.

Сн. Chitatel.net

По думите й при писмената онлайн комуникация се забелязва пренебрегване на препинателните знаци и главните букви. Също така тийнейджърите използвали съкращения като НЗ, вместо „не знам“, МН - „много“, вместо много, като по този начин чат комуникацията обособява свой речник.

„Всяка група от относително затворен или приятелски кръг създава свои съкращения. Има социални общности, които имат вече много богата система от такива съкращения“, обясни от своя страна проф. Красимира Алексова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

В хода на проучването чрез представителна анкета учените ще установят как днешните българи от различни поколения, населени места, с различно образование и социален статус се отнасят към правилата на съвременния български книжовен език. 

Археолози попаднаха на загадъчен масов гроб край Силистра. На находката се е натъкнал екип учени, начело с Деян Драгоев, уредник в Регионалния исторически музей в Русе. По време на спасителни разкопки те открили 11 гробни съоръжения с общо 23 броя скелети. Според специалистите, човешките останки са на мъже на възраст от 1 до 50 години, отбелязва kvorum-silistra.info. Любопитното е, че сред тях има и скелет на едногодишно дете. 

Археолозите са на мнение, че погребаните са бойци, загубили живота си при някоя от войните между Русия и Османската империя, водени през ХIХ в. 

"За по-голямата част от погребаните може да се предположи, че са войници, загубили живота си в Руско-турската война от 1877-1878 г. или непосредствено след нея", смята ръководителят на разкопките. Доказателство за това са откритите войнишки копчета и униформи, както и малка руска бронзова икона на Свети Никола, която мъжете обикновено слагали на гърдите си по време на битки. 

Сн. "Стандарт"

    Останките на най-големия некропол на антична Сердика бяха открити под някогашното едноименно кино в центъра на София. Това обяви пред "Дневник" заместник-кметът по образованието и културата д-р Тодор Чобанов.

  Съобщението бе потвърдено и от ръководителя на археологическите разкопки д-р
Юлиян Мешеков. Той допълни, че това място е било част от периферията на Източния некропол на древна Сердика, където жителите на града погребвали своите близки почти три века - от късния III до края на VI в. сл. Хр.

Карта на антична Сердика съпоставена с днешната територия на столицата. В горния й край се намира районът, в който са  открити гробищните съоръжения.

 И двамата обаче не скриха, че са озадачени от вандалското отношение към старините, което било демонстрирано от инженери, архитекти и строители само преди половин век.

"Намираме ги почти на ниво основи с много малка част запазена във височина, защото са били най-вероятно унищожени при строителство през 50-те и 60-те години, когато са подравнявали терена и всичките са отрязани на едно ниво", заяви пред БНТ д-р Мешеков.

По думите му под бившия двор и паркинг на сградата са открити 20 ямни погребения и шест фамилни гробници, които били разрушени в края на 60-те години на миналия век, когато се е строяла сградата на бившето кино "Сердика".

Специалистът е категоричен, че по време на изравняването на терена строителите не са обърнали внимание на останките и буквално са срутили горния свод, който е паднал и е затрупал с камъни и пръст останките от човешки скелети.

Снимка: БНТ

Снимка: БНТ

Снимка: БНТ

 Д-р Тодор Чобанов, който е историк по образование, допълни, че най-вероятно на това място са били погребвани най-бедните жители на града. За това свидетелстват липсата на каквито и да било украшения или дарове в гробниците.

   Предвижда се след приключване на археологическите проучвания да се свика експертна комисия, която да вземе решение какво ще стане с гробищните съоръжения.

Останки от внушителна сграда на няколко хиляди години бяха открити в края на миналия месец във Варна. Находката е изникнала случайно по време на строителни работи в Гръцката махала, в района известен като "Петте кьошета". 

Първоначалният оглед на специалистите показва, че става дума за сграда от римско време. Дебелината на стените е значителна - на отделни места тя достига до 1,60 м., а разкритата до момента дълбочина е близо 3 метра.

"Учудващо е как стената е толкова добре съхранена, при положение че се намира в един гъсто населен район. Преди време на това място имаше доста масивна сграда, но явно основите й са били плитко вкопани", твърдят пред "Черно море" хора от района. 

Идеята София да стане столица на Третата българска държава принадлежи на проф. Марин Дринов. През 1877 г. този голям български учен, професор в Харковския университет и автор на редица исторически изследвания е зачислен към канцеларията на началника на гражданското управление в окупираните български земи княз Черказки. След назначаването на П. Вл. Алабин за софийски губернатор на 05 февруари 1878 г., М. Дринов е извикан за негов помощник. 

По-късно, когато започва учредяването на отделните министерства, той оглавява просветното ведомство. Като началник на отдела Марин Дринов участва във всички мероприятия на окупационното управление и неговите съвети на местен и учен българин се взимат винаги предвид. Освен това той се ползва и с личните симпатии на княз Дондуков, който се отнася с голямо доверие към него. Вероятно заради това аргументите на Марин Дринов София да бъде избрана за столица на Българското княжество са възприети от временната руска власт. 

Ето и предимствата на София, които той изтъква: 

Изборът кой български град да стане столица на България се провежда в Учредителното събрание в Търново на 22.03./03.04 н.ст./1879 г. Предложението е само едно: София. Така след кратко обсъждане градът между Витоша, Стара планина, Люлин планина и Лозенските възвишения е определен единодушно за новата българска столица. 

  Известният възрожденски учител и книжовник Неофит Рилски създава първият български глобус. Експонатът, който понастоящем се намира в Църковно-историческия музей на Рилския манастир е направен от дебел картон през 1836 г. 

Той е разпределен на 12 картонени пояси, покрити с хартия. Върху нея са нанасяни очертанията на морета, океани и континенти, като е ползвано черно мастило. 

Континентите са оцветени в черно, зелено и кафяво, а земната ос представлява желязна пръчка, дебела около 2 мм, притисната в двата си края. Отделните 12 сектора, в северния и южния полюс, са залепени с по един книжен пояс, за да се скрият залепените краища на самите пояси, разказва пред БТА уредникът на Риломанастирския музей Живка Мантаркова. 

По думите й глобусът е изработен много фино и много качествено за времето си. "И в момента също е в много добро състояние, като само на места хартията е пожълтяла", отбеляза експертът.