Търсене

събота, 1 април 2017 г.

13-годишно българче удивлява турски генерал

От: Публикувано на: 1.4.17
Минко Минков
Сн. Уикипедия
  Най-младият българин служил като опълченец е 13-годишният Минко Минков. По време на Балканските войни (1912-1913) той e приет като барабанчик в VII Кумановска дружина и взима участие във всички битки с османските войски.

За него опълченецът Христо Евтимов разказва:
"Най-мил беше моментът, когато гледахме редиците, изпъстрени от доброволци на различна възраст, начело с шестдесетгодишният свещеник Георги Искренов, а пред него 12 годишният барабанчик Милчо Минков, като опашката се завършваше от 15 годишният ученик Таско Маноилов...”
/Сп. Български Доброволец” Бр. 7 от 1935 г./

Знамето на VII-ма кумановска дружина
Сн. Български бойни знамена
Само за няколко месеца юношата е повишен в чин „ефрейтор“ и получава кръст „За храброст“ IV степен. Особено много се отличава по време на боевете край село Мирхамли, когато родните войски нанасят тежко поражение на отстъпващите турски части, ръководени от Явер паша.

 Научавайки за несломимата воля на младия българин и впечатлен от крехката му възраст, османският военачалник възкликва:

 „Как вие, българите, няма да победите, когато сте тръгнали на война, даже с вашите невръстни деца..."

Откриха крепост на 1500 години в Благоевградско

От: Публикувано на: 1.4.17
Част от терена, на който е открита крепостта
  Древна антична крепост бе разкрита съвсем случайно в благоевградското село Изгрев. Това е станало по време на строеж на път за гробищния парк на селото, стана ясно от репортаж на БНТ. 

 Булдозерът се натъкнал на каменни плочи, керемиди и метални обкови от римско време, като специалистите датират откритията между III и VI в. сл. Хр. Тепърва обаче ще се изяснява характерът на откритието, Археолозите са категорични, че това може да се окаже значим археологически обект. 

"Колегите установиха, че имаме доста голям археологически обект, който към момента не е регистриран на археологическата карта на България. Това ни провокира веднага да се обадим в Министерство на културата, за да поискаме комисия, която да дойде да регистрираме, да идентифицираме този обект, тази недвижима културна ценност. Комисията от Министерството на културата ще пристигне утре. Именно тя ще определи колко ценна е наистина археологическата находка", заяви Христина Цонева, директор на Регионалния исторически музей в Благоевград.
Намерени са останки от каменни плочи, керемиди и метални обкови

сряда, 29 март 2017 г.

Христо Мутафчиев: Бедни сме, защото сме прости

От: Публикувано на: 29.3.17
Христо Мутафчиев
Сн. Div.bg
Има моменти, когато често се питаме "Защо сме такива?". В търсене на отговор Ви предлагам откъс от едно непубликувано интервю с известния български актьор Христо Мутафчиев. Нека за миг оставим настрана заобикалящите ни битовизми и се "вгледаме" в думите му. Сигурен съм, че има какво да открием.

Г-н Мутафчиев, коя е онази черта у българина, която не може да бъде изкоренена? 

- Завистта. Българската завист. Всеизвестен факт е, че ние в България обичаме да си завиждаме. И това се вижда дори на телевизионния екран. Направи ли Ви впечатление, че дори в едно предаване като "Биг Брадър" гласуваме не кой да остане, а кой да напусне къщата? Ние вечно трябва да махаме нещо или някого. 

 - Откъде според Вас идва този негативизъм? 

- Ако знаех, вероятно нямаше да бъда актьор, а психолог. 

 - И все пак, как си обяснявате това черногледство? 

- Обяснявам си го преди всичко с онова, което ни се случи през последните 20-30 години. Смятам, че българският народ бе съзнателно опростачван, до степен на "простост". И поради това аз си имам едно заключение, че ние не сме прости, защото сме бедни, а сме бедни, защото сме прости. 

 - Ако приемем, че това е вярно, смятате ли че може да излезем от това състояние? 

- Трудно. Защото през последните десетилетия ние сякаш привикнахме да се грижим само за стомасите си. Да се нахраним и след това да отидем в тоалетната. Забелязвате ли колко силен е негативизма? Запознахме се едва преди няколко минути, а вече почти през цялото време си говорим песимистични неща.

понеделник, 27 март 2017 г.

Образът на България в турските учебници по история

От: Публикувано на: 27.3.17
Османската империя според турските учебници по история
Сн. Youtube.com
    През последните седмици напрежението между Турция и България ескалира. Едва ли ще е пресилено да кажем, че за последните 25 години това е най-трудният период в отношенията между двете държави. Всички вече знаем за паносманизма на управляващите в Анкара, за мащабната демитологизация на Мустафа Кемал Ататюрк, за периодично натрапваните ни претенции към част от българската територия... 

 Замисляли ли сме се обаче 

колко малко знаем за образа на България в Турция? 

 Или как съвсем нищо не знаем за това как ни представят в учебниците по история в нашата югоизточна съседка. Настоящият материал е малък опит да се "видим" в очите на младите турци, които днес решават вероятно не само своята собствена съдба, но и съдбата на други народи... 

Според един от най-видните ни съвременни османисти - д-р Росица Градева, страната ни не е сред "любимите" теми в учебниците по история в Турция. Напротив, Неин анализ неотдавна показа, че българската история почти не фигурира в учебните планове. Оказа се, че дори името на "душманина на империята" - Васил Левски, е непознато. „В нито един турски учебник по история няма да намерите нещо за Васил Левски. Той е един дребен смутител на реда в една провинция и няма основно, голямо значение за империята”, твърди д-р Градева. 
Преди няколко години една от националните ни телевизии направи свое проучване по въпроса сред няколко ученици в мегаполиса Истанбул. Оказа се, че за тях България е преди всичко „съседна страна, с която имат обща граница“ и… почти нищо друго! 
Напоследък обаче, вероятно във връзка с постепенното налагане на неосманизма като господстваща доктрина в управлението на страната, зачестиха и опитите за „включване“ на страната ни в "историческите земи" на днешна Турция. 
В географска карта към турски учебни помагала е обозначено, че южните части на България са в границите на Турция. В рамките на южната ни съседка са обозначени още някои гранични райони на Северен Ирак, Армения, Грузия, както и част от Кипър,
обяви преди няколко месеца кореспондентът на БНР в Анкара. 

Скандалът обаче бързо бе избегнат, може би защото се оказа, че във въпросното учебно помагало липсвали важни дати от управлението дори на самия "баща на турците" - Мустафа Кемал. 
Надяваме се, че след днешните избори управляващите в България ще си дадат ясна сметка за  сериозността на тези на пръв поглед "незначителни" факти.

Популярно

Реклама