 |
| Сн. Фейсбук |
Популярният български историк Божидар Димитров е роден в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършва история и археология в СУ „Климент Охридски“. През 1994 г. става директор на Националния исторически музeй. През 1997 г. влиза в открит конфликт с тогавашния държавен глава Петър Стоянов по повод връщането на черновата на Паисиевата „История славянобългарска“ в Зографския манастир. Сагата му коства поста в НИМ, но след три години се завръща отново на директорското място. В първия кабинет на Борисов е министър без портфейл и отговаря за политиката към българските общности зад граница. Пред Кирилица Инфо той обяснява мястото и значението на Съединението в нашата история.
- Проф. Димитров, погледнато през вашия богат житейски и професионален опит има ли нещо, с което Съединението не спира да ви учудва?
- За мен все още продължава да бъде загадка как само седем години след като се Освобождаваме, успяваме да наложим волята си не само над Сърбия, но и над Великите сили.
- Не смятате ли, че това е преувеличено?
- Категорично, не. Фактите са безспорни. През есента на 1885 г. ние надделяваме над всички. Да, съгласен съм, че за това има роля и моментът на изненадата, както и подценяването, което изиграва много лоша шега на сръбския крал Милан. Не бих казал, че той постъпва особено далновидно, като дава заповед на войските си да навлязат в българска територия. Причината е, че още в боевете край Сливница става ясно, че числеността на родната ни армия надвишава вече близо два пъти сръбските въоръжени сили и това неминуемо ще се отрази на изхода от битката. Пък и българското офицерство, колкото и младо да е било по това време, вече е получило школовка в престижни европейски военни академии и университети. Така че победата ни е била единствено въпрос на време.
- Каква оценка бихте дали на тогавашния ни политически елит?
- Изцяло положителна. Цяло чудо е как през тези жизненоважни няколко месеца на есента на 1885 г. никой - нито княз, нито правителство, нито армия - не правят дори една-единствена грешка! Сякаш зад цялата тази акция стой не народ, който до вчера е бил под робство, а нация с големи военни и политически възможности.
- Някак от само себе си се налага изводът, че "Съединението прави силата". Може ли да приемем, че това е нашата запазена марка за пред света?
- До голяма степен, да. Това показва нашият исторически опит като държава, като народ. С обединението на политическия ни елит през 1885 г. нагледно показваме как може да печелим. Историята за пореден път ни "задава" правилната посока, по която трябва да се движим, ако искаме да сме добре.
- Проф. Димитров, погледнато през вашия богат житейски и професионален опит има ли нещо, с което Съединението не спира да ви учудва?
- За мен все още продължава да бъде загадка как само седем години след като се Освобождаваме, успяваме да наложим волята си не само над Сърбия, но и над Великите сили.
- Не смятате ли, че това е преувеличено?
- Категорично, не. Фактите са безспорни. През есента на 1885 г. ние надделяваме над всички. Да, съгласен съм, че за това има роля и моментът на изненадата, както и подценяването, което изиграва много лоша шега на сръбския крал Милан. Не бих казал, че той постъпва особено далновидно, като дава заповед на войските си да навлязат в българска територия. Причината е, че още в боевете край Сливница става ясно, че числеността на родната ни армия надвишава вече близо два пъти сръбските въоръжени сили и това неминуемо ще се отрази на изхода от битката. Пък и българското офицерство, колкото и младо да е било по това време, вече е получило школовка в престижни европейски военни академии и университети. Така че победата ни е била единствено въпрос на време.
- Каква оценка бихте дали на тогавашния ни политически елит?
- Изцяло положителна. Цяло чудо е как през тези жизненоважни няколко месеца на есента на 1885 г. никой - нито княз, нито правителство, нито армия - не правят дори една-единствена грешка! Сякаш зад цялата тази акция стой не народ, който до вчера е бил под робство, а нация с големи военни и политически възможности.
- Някак от само себе си се налага изводът, че "Съединението прави силата". Може ли да приемем, че това е нашата запазена марка за пред света?
- До голяма степен, да. Това показва нашият исторически опит като държава, като народ. С обединението на политическия ни елит през 1885 г. нагледно показваме как може да печелим. Историята за пореден път ни "задава" правилната посока, по която трябва да се движим, ако искаме да сме добре.
- Погледнато малко по-глобално, не Ви ли се струва, че обединението на Княжество България с Източна Румения ни изправя срещу всички наши съседи?
- Да, но какво от това? Всеки народ, включително и нашият си има своя национална доктрина, която следва. Но е безпорно, че след 1885 г. ние ставаме един от значимите фактори на Балканите, с които се съобразяват всички.
- Смятате ли, че Съединението е нашият най-голям политически, военен и дипломатически успех?
- В историята на Третата българска държава може би, да. Реално погледнато, ние никога след това не реализираме такъв успех. Въпреки всичките войни, в които участваме. Единствено по време на Първата световна война успяваме да достигнем най-близо до Санстефанска България, но това продължава твърде кратко, за да бъде запомнено. Да не говорим, че участието ни на страната на Централните сили ни коства поредна национална катастрофа, завършила трагично за стотици хиляди български семейства.
- Смятате ли, че Съединението е нашият най-голям политически, военен и дипломатически успех?
- В историята на Третата българска държава може би, да. Реално погледнато, ние никога след това не реализираме такъв успех. Въпреки всичките войни, в които участваме. Единствено по време на Първата световна война успяваме да достигнем най-близо до Санстефанска България, но това продължава твърде кратко, за да бъде запомнено. Да не говорим, че участието ни на страната на Централните сили ни коства поредна национална катастрофа, завършила трагично за стотици хиляди български семейства.
Няма коментари:
Публикуване на коментар