Втори археологически парк отваря врати в София

Част от откритите съдове в района на тазгодишните разкопки в "Слатина"
Сн. Списание 8

Вторият археологически парк в София ще обхваща
 площ от няколко декара, обяви столичният 
градоначалник
Сн. БГНЕС

София ще се сдобие с втори археологически парк. Това обеща днес пред журналисти столичният градоначалник Йорданка Фандъкова. Обектът ще бъде разположен в праисторическото селище в ж.к. „Слатина" и ще се разпростира на площ от няколко десетки декара. От години проучванията в района се извършват от екип учени от Националния археологически институт с музей при БАН, ръководени от чл.-кор. Васил Николов. 

По думите на Фандъкова проектът ще бъде малко по-различен от Западната порта. 

„Този археологически парк освен експонирането на археологически останки и паркова част, ще има и посетителски център, така че да може групи и особено деца и ученици от София да идват тук и да се запознават с историята на своя град и на земите, на които той е построен", допълни кметът. 

Тя заяви, че около 300 000 лв. досега е инвестирала Столична община в археологическия обект през последните 5 години. 

„Ще продължаваме до тогава, докогато е необходимо, за да можем да разкрием цялото наследство, да го експонираме и да може да го виждат както софиянци, така и гостите на столицата", отбеляза градоначалникът на столицата. 

Фандъкова поясни, че туристите, които идват в столицата познават добре централните обекти, най-вече от Римския период. „Надявам се, че с научните постижения на проф. Николов и екипа му все повече хора в Европа, ще научават и за този период, който показва, че от нашите земи тръгва важна част от европейската цивилизация", коментира Фандъкова и допълни, че за нея е изключително важна темата за разкриването на културно-историческото наследство. 

През 1985 г. младият тогава археолог Васил Николов успява
 да спре временно за разкопки строителството на трамвай 
 №20 за ж.к. „Дружба“. Мястото днес се намира в непосредствена 
близост до бул. "Шипченски проход" в границите на комплекса
 на БАН

От своя страна проф. Николов припомни, че селището е открито през 1985 г., когато при изкопа за трамвай № 20 случайно разрушават част от него. По думите му тогава екипът му е започнал разкопките, които са спрели през 1997 г. заради липса на средства. Работата е подновена през 2012 г. с финансиране от Столична община.

„Селището принадлежи на късната праистория – времето между 6000 и 5500 г. пр. Хр. Това е време, което изисква много внимание, защото няма писменост и ние трябва от земята така да извадим информацията, че да можем да разкажем неговата историята. Това е времето на началните етапи на първата европейска цивилизация“, каза още археологът.

Сн. "Из София - вчера и днес"

"Тази година ние проучвахме останки от две постройки, две къщи", продължи професорът. Едната се оказа около 145 кв.м. – с пясък са маркирани дървените стълбове, с които е строена, стените са били измазвани с глина, покривната конструкция е била с вътрешни подпори. Тази архитектура е много различна от прародината на тези хора, които са дошли тук от предна Азия, но изведнъж преживяват нещо като иновативен шок и започват да строят по съвършено нов начин", смята проф. Николов. 

Другата постройка, за която са смятали, че е изцяло проучена, се оказва нещо уникално и непознато за земите в Източна Европа - тя е с площ от около 300 кв.м., с 6 или 7 помещения, което е истинска архитектурна находка. Този комплекс е бил опожарен, навярно преднамерено и в него се разкриват тайните на богата материална култура, обобщава изследователят. Във всяко помещение има пещ с купол, където се е готвило и се е печал хляба, а каменните мелници са до самите пещи, както и зърнохранилищата – в съседство.