Крепостта "Петрич" става варненския Перперикон

"Петрич калето" е една от последните български крепости, които падат под османска власт
Сн. nalqvonadqsno.blogspot.bg

Уникалното при крепостта са тайните стълби, 
изсечени в скалата. Те са най-бързият начин 
да се доставят провизии в случай на обсада
Сн. Даниела Георгиева, Добрините.бг

Средновековната крепост "Петрич кале" край варненското село Аврен е на път да се превърне в туристическа атракция от ранга на Перперикон. На това се надява директорът на Регионалния исторически музей във Варна, проф. Валентин Плетньов. Преди няколко дни пред "Дарик" - Варна той сподели, че тя е една от най-големите антични и средновековни крепости в цяла Източна България.

За нея споменава през ХII в. арабският пътешественик и географ Ал Идриси. В "Описание на света" от 1154 г. той твърди, че "Петрич кале" се намира на около 50 километра от Варна и представлява "малък град, красив и процъфтяващ". В днешно време група ентусиасти също са оценили атмосферата на крепостта. Става дума за момчетата от групата за исторически възстановки "Чигот", които всяка събота или неделя, когато времето позволява, се събират в нея. Тяхната мания е да пресъздават живота на хората, живяли тук преди столетия. Така те си правят ризници от неръждаем материал, които ги складират в сандъци с пясък, за да се премахва ръждата.

Броните им никога не са били на 100% лъскави и прекрасни, но важното е било да те пазят жив!“, казва Илиян Лъсков.

Крепостен зид прегражда недостъпния скален нос 
откъм седловината и затваря площ около 30 декара
Сн. nalqvonadqsno.blogspot.bg

Според неговите приятели от "Чигот" хората, които някога са живели по тези места са се хранили здравословно. Консумирали са "млади листа от липа за салата и супа, плюс много варива - леща, грах, жито, хлебни изделия, а за по-високо стоящите в социалната стълбица – и дивеч”, казва Цветин от „Чигот”.

"Може да се каже със сигурност, че крепостта, изградена през V-VI в. сл. Хр. е функционирала през ранно-средновековния период, въпреки че следите от това не са много мащабни. Възстановяването на крепостта става през XII в. Оттогава има и най-много материал - керамика и монети. Датата, на която е унищожена, е 7 ноември 1444 г.", разказва през лятото на 2015 г. археологът д-р Мария Манолова, зам.-ръководител на подновените след 40-годишна пауза разкопки.

За пръв път крепостта е спомената от Мануил Фил във връзка с похода на Михаил Глава в Североизточна България през 1278 г. под формата Пετριον. Отбелязана е също през 1369 г. в актовете на Константинополската патриаршия като Пετριν и най- вече от авторите описващи похода на Владислав Ягело към Варна през 1444 г. под формите Petrus, Petrecz и Peterspurkt.

Обектът привлича вниманието на археолозите едва през 60-те и 70-те години на миналия век.

"Разкопки е имало през 60-те и 70-те години - това е било един доста мащабен проект между варненския музей и Военно-историческия музей в София. С тази цел там е изградена архитектурна база, която е трябвало да се използва при последвалите археологически проучвани. Само че през 70-те години в подножието на хълма, там, където днес е големият комбинат Девня, при строителството на Девненските заводи са открити селища и некрополи. И тогава научният капацитет, всички сили на изследователите се насочват натам. И Петрич кале остава на заден план", пояснява сагата около разкопките на крепостта историчката.

Зидът е изграден върху деструкциите
на късноантичен зид в opus mixtum
от ломени камъни на бял хоросан
Сн. "Дарик"

На свой ред проф. Плетньов доуточнява, че по време на проучванията през 70-те години са регистрирани две крепостни стени, ров и щерни, като дори специалистите са попаднали и на тайният изход, който е бил основната комуникация на хората от вътрешността на крепостта с долината.

След няколко десетилетия прекъсване разкопките са подновени едва през 2015 г. "При разгребване само на каменната маса, без да се засягат земни пластове, се разкриват крепостни стени на места високи до 7 метра, в изключително добро запазено състояние", изтъква ученият и допълва, че чрез геофизични методи във вътрешността на съоръжението са установени църковни сгради.

При проучването варненските археолози се натъкнали на единственото запазено у нас стълбище, вкопано на близо 20 метра навътре в скалата. То водело към огромни водни резервоари с обем над 700 куб. м. вода. Крепостта е имала две огромни правоъгълни кули с размери 11 на 9 метра, на разстояние 50 метра една от друга. Те са запазени на височина от 7 метра.

"В друга голяма кула, която е защитавала подхода към крепостта, са открити керамика и животински кости. Миналата година на „Петрич кале” са били открити кръстове, монети и обеци от Средновековието", отбелязва проф. Плетньов.

 По думите му като географска среда и разположение "Петрич кале" прилича на Перперикон. "Ако бъде осветена, крепостта ще може да се вижда от Девня и магистрала „Хемус”, смята шефът на Варненския исторически музей.