Доста Димовска шпионирала Любчо Георгиевски

Дълго време се смяташе, че Доста Димовска е дясна ръка на Любчо Георгиевски
Сн. Локално.мк

Дясната ръка на бившия македонски премиер и бивш лидер на ВМРО – ДПМНЕ Любчо Георгиевски - Доста Димовска е работила за югославската Държавна сигурност /УДБА/. Димовска дълго време бе заместник на Георгиевски в партията, а когато той стана премиер на Република Македония в края на 1998 г., назначи Доста Димовска за вицепремиер и за вътрешен министър. В днешния брой (8 октомври 2016 г.) на най-тиражния македонски вестник „Дневник” главният редактор на изданието Дарко Яневски пише следното: 

 „Може би ще са необходими 50 години на ВМРО-вците, за да разберат, че Доста Димовска, Бог да я прости, е работила за сърбите, а не за българите. И нещо повече – тя е защитавала и укривала доносниците и клеветниците по време на първия мандат на ВМРО-ДПМНЕ /1998-2002/”, информира БГНЕС. 

Разкритията за агентурното минало на Димовска идват само няколко дни след като Държавният архив в Скопие публикува за първи път досиетата на преследваните от УДБА македонски граждани. Директорът на Държвния архив Филип Петровски разкри, че по официални данни над 136 000 македонски граждани са имали образувани досиета от зловещата Държавна сигурност на югодиктатора Йосип Броз Тито. Според Петровски става въпрос „за най-зловещата част от съвременната македонска история”. Над 136 000 души или 10% от населението на Република Македония са имали досиета в зловещата Държавна сигурност на югодиктатора Тито УДБА.

 „Малко са дните, които са с такова житейско значение за един човек, като днешния. Обхваща ме чувството за среща с македонската история, с вечността, с нейния стремеж за свобода и държава. Стремеж, който е скъпо платен. Стремеж, който и до днес се укрива“. 

 С тези думи се обърна Филип Петровски при представянето на документите за терора, който тайната полиция на Тито е извършвала над гражданите на Република Македония в периода от създаването на Югославия до нейното кърваво разпадане през 90-те години на миналия век. В Музея на Македония бяха представени данните за македонските граждани, които са били обект на преследване, независимо от техните убеждения. От изнесените документи става ясно, че през 1966 г. Държавна сигурност е следяла 96 351 души, които са имали лични досиета. Година по-рано техният брой е достигнал ужасяващите 136 682 души. Това представлява 10% от общото население на Република Македония. Титовата полиция е създавала досиета на публични, обществени и културни дейци, както и на университетски преподаватели. Част от тях са били следени непрекъснато в продължение на над 20 години. Държавна сигурност е събирала най-редовно материали, свързани с убежденията на интелигенцията. Най-много нарушения на гражданските права са регистрирани с подслушването на техните телефони и лична кореспонденция.

 Филип Петровски подчерта, че в тези документи се съдържа историята на нечувани зверства, които са извършени в името на една чужда пропаганда. „Всички тези жестокости са извършени с цел да забравим и да се срамуваме от себе си. Да смятаме, че не сме достойни, че сме малки, че сме несъществени. Но това не е така. Нашата история е запомнила големи македонци. Мъже, които не са се страхували да им бъде отрязана главата за Македония... Всички те са били мишена. Почти всички са имали досиета в тайната югославска полиция. От тях по-късно се изкарват материали за преследване, които много често стигат и физическото елиминиране. Никак не е било лесно да бъдеш иначемислещ”, заяви директорът на македонския архив. 

Филип Петровски отбеляза, че в процеса на демократизацията на Македония и на югоразпада започна по-силно да се говори за престъпленията на УДБА, но въпреки това не са последвали конкретни действия. Все още е съществувала тази желязна хватка, създавана в продължение на 4 десетилетия /1945-1990/, която е пречела да се разкрие истината на престъпленията на сърбокомунистическия режим. Чак след победата на ВМРО-ДПМНЕ на парламентарните избори през 1998 г. нещата се променят. Тогава се приема за пръв път от 1945 г. Закон за досиетата, който трябва да доведе до процеса на лустрация и премахване на всички онези, които в продължение на десетилетия преследваха всяка свободна мисъл. 

С този закон се даде възможност на всеки, който има досие в МВР, да го прочете или копира. Самият Петровски също с потрес разбира, че е имал досие, което е било създадено заради неговото участие по време на студентските протести. Изнесените документи са събрани в 9 тома или 13 500 страници, съдържащи 202 досиета. Под номер 45009946 е регистрирано досието на първия ръководител на Македония Методи Андонов-Ченто. В него той е със затворнически дрехи. Самото прелистване на досието разкрива бруталността, нечовечността и злите намерения да се открадне и пренасочи историческия процес на Македония. 

Предшественикът на УДБА – ОЗНА е записала, че той се опитва да избяга през границата и е разпространявал антинародна пропаганда. Друг важен момент е докладът на Комисията на изпълнителния съвет на парламента на Социалистическа Република Македония от 1966 г. за състоянието в органите на Държавна сигурност. От него може да се разбере мащабът на проблема. „Този важен документ е свидетелство за мащаба на престъпленията срещу собствения народ, разказва Филип Петровски.

 За нас е от особено значение констатацията, че ДС е представена като орган, който е работил като държава в държавата. Комисията описва ДС като централизирана структура, която се е самоизолирала и е застанала срещу обществото. Нещо повече през годините ДС си присвоява ролята на единствен защитник на системата и е започнала да действа извън правомощията си с неразрешени методи за саморазправа с иначемислещите”, добави той. Петровски отбеляза, че в публикуваните документи са отстранени всички лични моменти. „Ние не твърдим, че някои от досиетата са на жертви или на сътрудници. Нашата работа не е да оценяваме кой кой е”, каза той и добави, че в една система, която е използвала нечовешки методи е много вероятно човек да бъде пречупен, да се подаде на натиск, за да се спаси от преследване и мъчения. “Нашата задача не е да правим коментари. Това е работа на обществото и историците. Ние не заемаме страна. Подчертаваме, че в определени досиета липсват страници. Бъдещите изследователи ще трябва да разкрият какво се е случило. Ние изпълнихме нашата задача. Направихме достъпни тези черни страници за обществото. Защитихме ги от изчезване. Те ще бъдат винаги достъпни и ще свидетелстват за големия несъкрушим македонски дух, който преодоля всички препятствия и издигна Македония на място, което никой повече не може да оспори”, заяви в заключение Филип Петровски.