Българинът преди 100 години

Сн. Стара София

Днес малцина са чували за народопсихолога Тодор Панов. А той е може би първият наш "душевед", който надниква в най-интимните мисли на българина. Но не само на онзи нашенец, който имаше 5-6-7 деца, който работеше ден и нощ и който 34 години след Освобождението си бе спечелил уважението на Европа със своята работливост и честност. Панов обръща внимание и на онези образовани представители на нашия народ - интелектуалци, градски чиновници, финансисти, новобогаташи, които увлечени в своя индивидуализъм, себичност и алчност лека-полека напускат патриархалното българско семейство и се устремяват към "универсалните" ценности. Към властващата тогава епоха на Belle Epoque, след която вече "нищо не е същото". 

Нека за минутка повдигнем завесата на миналото и погледнем към...  предците си. Има какво да научим.

"...Гдето има двама българи, там непременно има три партии. И рядко може да срещнете в обществото, в салоните, в публичните места свободен разговор за наука, белетристика, изкуство, музика и т.н. Обикновените теми за разговор за партиите, партизанството, политиката; те са единствените, при които българинът се оживява, въодушевява се и искрено взема участие в разговора с вълнение, жестикулации и висок глас.

Българинът, особено българинът от града, е партизанин до мозъка на костите си, понякога страстен, фанатичен партизанин, който съвсем съзнателно е готов да принесе в жертва на партията си и своята чест, и истината, и интересите на народа, и родината си даже.

Що се касае до болшинството от българската интелигенция, особено патентованата сган, за нея дадената дума нищо не значи; тя обещава само за да може по-лесно да излъже. Българинът не се самоунижава пред никого; той винаги се държи просто, но с пълно съзнание за собственото си достойнство. При това никакви “салонни” маниери няма у него. Обноските му са груби, примитивни, а понякога даже и шокиращи по своята форма. Но още по-важно е обстоятелството, че българските интелигенти, даже и ония, които са бивали зад граница, не се отличават с особено изящество в маниерите. Понякога дами и господа, облечени по “последната мода”, са способни на такива постъпки, които не могат да не шокират възпитания човек...

Българинът селянин рядко дава категорична дума и обещание, тъй като е твърде много мнителен и твърде много трябва да мисли, докато си изясни всичките изгоди и неизгоди, които могат да последват от това; веднъж обещае ли, обаче, непременно изпълнява дадената дума..."

Тодор Панов е един от основоположниците на социологията в България. Той ярко рисува характера на нашия народ, манталитета и душевността му. Автор е на първата в българската психологическа наука книга "Психология на българския народ" (1914).