Показаха най-стария запазен български ръкопис

Енинският апостол е съдържал около 220 листа, от които до днес са оцелели едва 39
Сн. libsu.uni-sofia.bg

    Националната библиотека "Св.Св.Кирил и Методий" (НБКМ) съхранява най-старият кирилски ръкопис, написан в България. Страници от Енински апостол от края на X – началото на XI в. сл. Хр. бе включен в изложбата „Книги, посоки, публики”, която се откри на 11 май т. г. в сградата на най-голямото книгохранилище у нас.

Езикът на Енинския апостол съвпада с езика
 на останалите български ръкописи от периода Х-ХI в.
Експертите предполагат, че в него е отразен говор
от източнобългарски тип.
Сн. libsu.uni-sofia.bg

Специално за тазгодишното отбелязване на Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий отдел "Ръкописи и старопечатни книги" при НБКМ представи пред широката публика някои от ценните си експонати. Сред тях бяха страници от Енинския епостол (Х-ХІ в.) на който все още могат да се открият глаголически инициали, Добрейшовото четириевангелие от ХІІІ в., Етрополското четириевангелие от 1658 г., което мнозина смятат за истински образец за прецизна калиграфия, изящна орнаментика и богат обков, първият Софрониев препис на "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски и други. 

Енинският апостол

През 1960 г. по време на реставрация на храма "Света Параскева" в с. Енина, близо до Казанлък, работници откриват топка от кал и пясък. Когато я взимат в ръцете си те забелязват, че между песъчинките прозира някаква стара хартия и го занасят на местна учителка. Тя от своя страна го пренася в Института за български език при БАН в София, където след няколкогодишни усилия на реставраторите ръкописът е възстановен и предаден в хранилищата на Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий". 

ІІ-рото българско издание на "Енинския апостол".
Съставителство и бележки: Христо Кодов. С., 1983
Сн. Книжен пазар

Още тогава експертите са категорични, че откритието няма аналог в досегашната история на България. Според оценките им находката датира от Х-ХI в.сл. Хр.и е написана по тогавашния образец - без да се отделят думите една от друга, с наклонени надясно букви. Друга особеност е висящото писмо, подобно на гръцки ръкописи от втората половина на 9 век, познати в гръцката палеография като „славянски унциал“. 

В запазените 39 листа има и глаголически инициали. Най-често този на буквата „Б“, защото в тези текстове обръщението, с което започва всеки от тях е „Брате“. А инициалът е първата буква на абзаца, на съчинението, който обикновено е по-едър, по-красиво изписан. 

Според съдържанието може да се предположи, че Енинският апостол е част от изборен апостол, съдържал вероятно 26-27 тетради, отнасящи се за времето от 35-та неделя след Петдесетница до Великата събота и от 1 септември до 3 октомври. 

Какво още в изложбата

Част от плаката за изложбата в НБКМ

В експозицията е представена и българската следа в световното книгопечатане от ХV в. до наши дни - Четириевангелието, отпечатано в Търговище през 1512 г., през делото на първия български печатар Яков Крайков ("Часословец") и "Абагар" на Филип Станиславов, до първата печатна книга на новобългарски език ("Неделник" на Софроний Врачански) и първия български светски буквар на д-р Петър Берон ("Рибния буквар").