Югославски шпиони стоят зад преврата на 19 май 1934 г.

"Да се оставят българите да се удавят в своето собствено блато" - така формулира югославската стратегия спрямо България в навечерието на Деветнадесетомайския преврат Ика Панич, един от най-добре запознатите с родната политическа действителност сръбски офицери. 

 След края на Първата световна война на запад от България се създава една мегадържава - Кралство­ на сърби, хървати и словенци, която по-късно под името "Югославия" става генератор на редица проблеми в Западната част на Балканския полуостров. 

Но и не само там... 

Организацията

Генерал Дража Михайлович

Кратък поглед в българските архиви показва, че 15 години след своето основаване, същата тази
дър­жава разполага с една от най-мощните шпионски мрежи у нас. В тази си дейност тя е подпомагана от съветското и френското разузнавания. 

В София нейната резидентура се ръководи директно от посолството. През 1934 г. нейн началник е полковник Груйчич, а година на негово място идва прословутият сръбски националист Дража Михайлович. 

По това време човекът в сянка, който дирижира всичко е журналис­тът Коста Крайшумович - официално кореспондент на два белградски вестника, а неофициално човек за свръзка на югославското разузнаване, който има възможност да обикаля навсякъде у нас. 

Коста Тодоров - дядо на известната българска
певица Камелия Тодорова
и един от най-влиятелните югославски шпиони
в България през 20-те и 30-те години на ХХ в.

Парите

Експерти твърдят, че сумата, която югославската държава заделя за своите агенти у нас набъбва всяка година. Така в средата на 30-те години на миналия век тя вече достига баснословните 50 000 долара месечно, които се разпределят между влиятелни лица от Военния съюз, ВМРО (Обединена), някои земеделци и др. 

Агентите

Сред най-активните агенти на югославското разузнаване изпъкват земеделските лидери Г. М. Димитров и Коста Тодоров, кръгът около Кимон Георгиев и Дамян Вел­чев, протогеровистите Лев Главинчев, Перо Шанданов , социалистът Димо Казасов и много други.