Вече повече от половин век ученическата книжка е най-бързият индикатор за нивото на познания на родните ученици |
За пръв път родното образование се сдобива със система за оценяване след Освобождението. През лятото (юли-август) на 1878 г. един от най-известните български учени по това време - проф. Марин Дринов, по препоръка на княз Дондуков-Корсаков изготвя предписание за организация на образованието в освободените земи - т.е. в Княжество България. Документът е наречен "Привременен устав на народните училища" и е официално приет на 29 август 1879 г.
Историкът проф. Марин Дринов Сн. pia-news.com |
Тези две системи-руската и немската имат най-голямо влияние върху традициите за писане на оценки в региона ни.Въпреки това за унифициране на системата за оценяване са нужни повече от 20 години! Причината е, че на едни места продължава да се използва "официалната" петобална система, а на други по немски маниер е възприета шестобалната, само че по обърната по "руски" ред - възходящо. Изключение от тези две "правила" прави единствено Военното училище в София, където важи дванадесетобалната система. От 1905 г. пък специален Правилник в СУ "Свети Климент Охридски" постановява използването на петобалната система за оценяване.
...След 1909 г., когато е приет изцяло нов Закон за народното просвещение – т.нар. Закон на Мушанов по името на тогавашния министър на просвещението Никола Мушанов – постепенно навсякъде (и в училищата, и в университета) се налага шестобалната система, много сходна с познатата днес. Тя се използва до 1952 г., когато по съветски образец е въведена отново петобалната система, а заедно с нея и оценките от типа на "зачита се"/ не се зачита", остатък от 20-те години, когато съветските комунисти правят неуспешен опит да премахнат изобщо оценяването. Промяната обаче не се налага и през 1956 г. е върната старата шестобална система. Наименованието "среден" за оценка 3 се запазва в нея като спомен от петобалната...
"Дневник"
Няма коментари:
Публикуване на коментар