Къде зимуват щъркелите

  Много народи възприемат щъркелите като носители на добър късмет. Специфично отношение към тях е било проявявано още в Древен Египет. Там те били разглеждани като носители на божественото в природата.

  Хилядолетия по-късно особеното отношение към тях се е запазило. На много места в Стария континент и до момента се смята, че срещата с щъркел носи щастие, а щъркеловото гнездо почти никога не се бута, тъй като предпазва от мълнии. 

В много държави по света хората смятат, че
срещата с щъркел им носи щастие

Един от основните въпроси, които винаги са занимавали хората е как тези грациозни птици успяват да намерят своя път в продължение на десетки хиляди километри и как се връщат обратно до техните гнезда на същото място? Поне досега на този въпрос няма еднозначен отговор. Знае се обаче, че всеки вид използва няколко техники на ориентация. Доказано е, че някои групи следват големите планини или речните долини. Но основните миграционни „магистрали“ в Европа са две – Атлантическата и Западночерноморската, наречена още Via Pontica, към която спада и нашата страна. 

Via Pontika

Изчислено е, че годишно около Бургас прелитат близо 500 000 щъркели. По време на европейската зима белите щъркели отлитат на юг достигайки до делтата на река Нил, където могат да си намерят храна. Има обаче и някои, които изкарват зимата в Южна Испания, където сезонът не е така снежен и студен. Обикновено белите гости се стягат за голямото си преместване още от средата на август, а най-масово се изнасят в края на същия месец и началото на септември. Специалистите са категорични, че щъркелите летят само през деня. За да прелитат големи разстояния обаче, много често те използват реещ полет и топлите възходящи въздушни течения, наречени термали. 

   Тези течения са невидими вълни от топъл въздух, който се издига от земята в следствие от нагряването й от слънчевите лъчи. Навлизайки в термалите, щъркелите се издигат високо от тласкащия ги нагоре топъл въздух. След като достигнат най-високата точка на термала, птиците го напускат, носейки се плавно и на дълги разстояния. Така постепенно губят височина, докато достигнат до следващия термал.