Как София стана столица на България

Изглед към централната градска част на София, началото на 80-те години на XIX в. 

Идеята София да стане столица на Третата българска държава принадлежи на проф. Марин Дринов. През 1877 г. този голям български учен, професор в Харковския университет и автор на редица исторически изследвания е зачислен към канцеларията на началника на гражданското управление в окупираните български земи княз Черказки. След назначаването на П. Вл. Алабин за софийски губернатор на 05 февруари 1878 г., М. Дринов е извикан за негов помощник. 

По-късно, когато започва учредяването на отделните министерства, той оглавява просветното ведомство. Като началник на отдела Марин Дринов участва във всички мероприятия на окупационното управление и неговите съвети на местен и учен българин се взимат винаги предвид. Освен това той се ползва и с личните симпатии на княз Дондуков, който се отнася с голямо доверие към него. Вероятно заради това аргументите на Марин Дринов София да бъде избрана за столица на Българското княжество са възприети от временната руска власт. 

Ето и предимствата на София, които той изтъква: 

1. Намира се в центъра на българските земи;
2. Заема важно стратегическо положение;
3. Лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия;
4. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която веднага след Освобождението започва да доставя лесно и бързо въглища за индустрията, транспорта и отоплението;
5. Около столицата се простира обширен терен, удобен за разширение на града. 

Изборът кой български град да стане столица на България се провежда в Учредителното събрание в Търново на 22.03./03.04 н.ст./1879 г. Предложението е само едно: София. Така след кратко обсъждане градът между Витоша, Стара планина, Люлин планина и Лозенските възвишения е определен единодушно за новата българска столица.