Български светец нарича Мохамед чувствен дявол

 Българският светец Никита Серски нарича пророка Мохамед "измамник" и "чувствен дявол". 

Свети Никита произлиза от българско семейство в днешна Албания. Отначало той се подвизава в руския манастир "Св. Пантелеймон" в Атон, а по-късно се отдава на безмълвие в скита "Св. Анна", където прекарва в уединение няколко години. 

След като решава мъченически да умре за вярата, той напуска скита и се установява в метоха на Серския манастир "Св. Йоан Предтеча", където продължава усилено с пост и молитва да се подготвя за предстоящия подвиг. 

 На Велика сряда той отишъл в джамията "Св. София" (Ахмат паша), където живеел мохамеданският учител с учениците си. Никита срещнал един куц ученик и го посъветвал да приеме християнско кръщение, ако иска да се оправи от куцането. Той отишъл и предал това на своя учител, а учителят повикал при себе си преподобния и се започнал разговор. 

Св. Никита дръзновено изповядал Христа като извор на изцеление, телесно здраве и вечно спасение. Междувременно учителят тайно изпратил свой човек до управителя на града със съобщение да дойдат и да задържат под стража изповедника. И действително, той бил хвърлен в тъмница. На следния ден, Велики четвъртък, градският бей уредил диспут-спор между преподобни Никита и най-силния тяхен законоучител в присъствието на всички местни знатни и образовани ревнители на мохамеданството. Спорът продължил доста за посрамяване на мохамеданите, за които изходът от подобни затруднения всякога бил да бъде запитан подсъдимия за Мохамеда. Св. Никита откровено казал: 

"Аз считам Мохамеда за измамник и за чувствен дявол"!

 След това за съдиите било лесно да формулират обвинението си: похулил Мохамеда и проповядвал християнство на мохамеданите! Изповедникът пак бил хвърлен в затвора, гдето го подложили на страшни мъчения: тъмничният стражар дълго държал горяща свещ под ноздрите му, на главата му надявали нажежен железен венец, забивали игли под ноктите на пръстите му, окачвали го за нозете с главата надолу и горили тялото му. Вечерта на Великата събота – 4 април 1808 г. – той бил осъден на смърт и същия ден го обесили.

Източник:© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.