32 години от най-големия жп атентат в българската история

Няколко часа след взрива
Източник: бТВ

   Взривяването на вагона за майки с деца на влак № 326 пътуващ по линията Бургас-София, е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Автори на нападението са петима български турци. 

Разследването доказва, че бомбата е била с часовников механизъм, а часът е бил разчетен специално, за да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. По този начин

терористите се надявали да предизвикат максимален брой жертви.

Съдбата обаче се намесва в плановете на атентаторите. Заради маневра на Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 часа на самата гара, а не в тунела. Специалистите са категорични, че това спасява живота на десетки хора.

Вагонът след експлозията
Източник: бТВ

Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от органите на реда – кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.

В атентата загиват седем души,

от които две деца. С по-леки наранявания са около 20 човека. 

Експлозията

Няколко часа след експлозията
Източник: "Десант"

Датата е 9-ти март, 1985 г. Часът – 21,31. Композицията навлиза в гара Буново. В едно от купетата на вагона за майки с деца има поставена бомба. Механизмът й е прост: стандартна батерия от 4,5 волта, електрически жици, електродетонатори, амониева селитра и шашки „Амонит-6″. Забавящият механизъм е от будилник „Слава“. Часовникът, настроен на определен час, свързва електрическата верига и предизвиква мощна детонация. Секунди по-късно малкото планинско селце Буново е разтърсено от най-смъртоносния атентат в историята на българските железници.

Първи на помощ се притичват живеещите близо до влаковата линия и дежурните служители на БДЖ. Гледката е жестока – кожа, крайници, черва, мозъци и кръв са пръснати около вагона. Силен тътен, огън, пламъци и писъци са думите, които всички оцелели и свидетели използват, започвайки разказа си за кошмарната нощ.

Очевидците разказват…

„Гледах влака на пулта. Когато той навлезе в гарата, чух страшен гръм. Излязох на перона и виждам ­ дим, пламъци над един вагон на около 150 метра. Локомотивът спря. Върнах се в гарата, вдигнах телефона и казах:

Другарю диспечер, взривиха влака. Първа дойде линейката от Златица. С лекарката тръгнахме из взривения вагон да търсим живи. Какви ужаси видях, никога няма да ги забравя. Труповете не бяха разкъсани, а подути.

Из разказа на бившия началник-гара Мария Христоскова, 

единствен свидетел на атентата

На този ден Петър Грохчев работи като офицер в милицията. Вечерта е дежурен и получава сигнал, че влак е паднал от моста, близо до село Буново. На място се оказва, че става дума за… атентат!

„Видяхме, че е станало взрив. Веднага започнахме да помагаме да изнасяме ранените и на убитите. Тичаха напред-назад, паника, някои не бяха разбрали какво е станало..."

Петър Грохчев си спомня, че тогава не валяло сняг, било студено, а тъмнината засилвала страха:

„Такова нещо не се забравя. Как да забравиш, когато един от труповете на можеш да разбереш мъж или жена е...”

Анка Рукова била стрелочник на гара Буново казва, че никога не се преживява бомба, поставена във вагон за майки с деца, не може да забрави и двете невръстни жертви:

 „Гняв, разбира се, как могат да направят такова във вагона с деца, може ли да се прости? Не, не може. Но някак си да живеем и да няма злоба".

Атентатът в българските медии

Железопътна злополука

"На 9 март т. г. в района на гара Буново в 21 часа и 40 минути е станал инцидент с вагон номер 5 на бързия влак № 326 по линията Бургас-­София. Загинали са 7 души и са ранени 9. Комисия от специалисти разследва причините за злополуката."

                                                                                                        Из прессъобщение на БТА

Имената на загиналите

Яворка Петрова, на 38 г.

Емил Николов на 40 г.

Райна Бозукова, на 64 г.

Стилиян Иванов, на 60 г.

Николай Генков на, 63 г.

и две деца – Георги, на 12 г. и Стефан, на 13 г.

 Извършителите

  Атентатът в Буново е дело на терористичната организация „Турско националноосвободително движение в България“.

На 25 април 1988 г. трима от тях са осъдени на смърт, а четирима други, включително една жена, получават присъди от една до пет години затвор за поредица от бомбени атентати.

  Емин Мехмедали (Елин Маджаров), Аптула Чакър (Алцек Чакъров) и Сафет Ереджеб (Сава Георгиев) са осъдени на смърт и екзекутирани през 1988 г. Братът на един от тях, Сабри Мехмет Али е измежду осъдените на затвор. По-късно той става областен координатор на ДПС за Бургас. След демократичните промени на тримата осъдени на смърт са издигнати паметни плочи край с. Трънак, край т. нар. „Доганова чешма“.

   Плочите с имената им са докарани от Турция и са изцяло на турски език.