Дясната ръка на бившия македонски премиер и бивш лидер на ВМРО – ДПМНЕ Любчо Георгиевски - Доста Димовска е работила за югославската Държавна сигурност /УДБА/. Димовска дълго време бе заместник на Георгиевски в партията, а когато той стана премиер на Република Македония в края на 1998 г., назначи Доста Димовска за вицепремиер и за вътрешен министър. В днешния брой (8 октомври 2016 г.) на най-тиражния македонски вестник „Дневник” главният редактор на изданието Дарко Яневски пише следното: 

Разкритията за агентурното минало на Димовска идват само няколко дни след като Държавният архив в Скопие публикува за първи път досиетата на преследваните от УДБА македонски граждани. Директорът на Държвния архив Филип Петровски разкри, че по официални данни над 136 000 македонски граждани са имали образувани досиета от зловещата Държавна сигурност на югодиктатора Йосип Броз Тито. Според Петровски става въпрос „за най-зловещата част от съвременната македонска история”. Над 136 000 души или 10% от населението на Република Македония са имали досиета в зловещата Държавна сигурност на югодиктатора Тито УДБА.

 С тези думи се обърна Филип Петровски при представянето на документите за терора, който тайната полиция на Тито е извършвала над гражданите на Република Македония в периода от създаването на Югославия до нейното кърваво разпадане през 90-те години на миналия век. В Музея на Македония бяха представени данните за македонските граждани, които са били обект на преследване, независимо от техните убеждения. От изнесените документи става ясно, че през 1966 г. Държавна сигурност е следяла 96 351 души, които са имали лични досиета. Година по-рано техният брой е достигнал ужасяващите 136 682 души. Това представлява 10% от общото население на Република Македония. Титовата полиция е създавала досиета на публични, обществени и културни дейци, както и на университетски преподаватели. Част от тях са били следени непрекъснато в продължение на над 20 години. Държавна сигурност е събирала най-редовно материали, свързани с убежденията на интелигенцията. Най-много нарушения на гражданските права са регистрирани с подслушването на техните телефони и лична кореспонденция.

 Филип Петровски подчерта, че в тези документи се съдържа историята на нечувани зверства, които са извършени в името на една чужда пропаганда. „Всички тези жестокости са извършени с цел да забравим и да се срамуваме от себе си. Да смятаме, че не сме достойни, че сме малки, че сме несъществени. Но това не е така. Нашата история е запомнила големи македонци. Мъже, които не са се страхували да им бъде отрязана главата за Македония... Всички те са били мишена. Почти всички са имали досиета в тайната югославска полиция. От тях по-късно се изкарват материали за преследване, които много често стигат и физическото елиминиране. Никак не е било лесно да бъдеш иначемислещ”, заяви директорът на македонския архив. 

Филип Петровски отбеляза, че в процеса на демократизацията на Македония и на югоразпада започна по-силно да се говори за престъпленията на УДБА, но въпреки това не са последвали конкретни действия. Все още е съществувала тази желязна хватка, създавана в продължение на 4 десетилетия /1945-1990/, която е пречела да се разкрие истината на престъпленията на сърбокомунистическия режим. Чак след победата на ВМРО-ДПМНЕ на парламентарните избори през 1998 г. нещата се променят. Тогава се приема за пръв път от 1945 г. Закон за досиетата, който трябва да доведе до процеса на лустрация и премахване на всички онези, които в продължение на десетилетия преследваха всяка свободна мисъл. 

С този закон се даде възможност на всеки, който има досие в МВР, да го прочете или копира. Самият Петровски също с потрес разбира, че е имал досие, което е било създадено заради неговото участие по време на студентските протести. Изнесените документи са събрани в 9 тома или 13 500 страници, съдържащи 202 досиета. Под номер 45009946 е регистрирано досието на първия ръководител на Македония Методи Андонов-Ченто. В него той е със затворнически дрехи. Самото прелистване на досието разкрива бруталността, нечовечността и злите намерения да се открадне и пренасочи историческия процес на Македония. 

Предшественикът на УДБА – ОЗНА е записала, че той се опитва да избяга през границата и е разпространявал антинародна пропаганда. Друг важен момент е докладът на Комисията на изпълнителния съвет на парламента на Социалистическа Република Македония от 1966 г. за състоянието в органите на Държавна сигурност. От него може да се разбере мащабът на проблема. „Този важен документ е свидетелство за мащаба на престъпленията срещу собствения народ, разказва Филип Петровски.

 За нас е от особено значение констатацията, че ДС е представена като орган, който е работил като държава в държавата. Комисията описва ДС като централизирана структура, която се е самоизолирала и е застанала срещу обществото. Нещо повече през годините ДС си присвоява ролята на единствен защитник на системата и е започнала да действа извън правомощията си с неразрешени методи за саморазправа с иначемислещите”, добави той. Петровски отбеляза, че в публикуваните документи са отстранени всички лични моменти. „Ние не твърдим, че някои от досиетата са на жертви или на сътрудници. Нашата работа не е да оценяваме кой кой е”, каза той и добави, че в една система, която е използвала нечовешки методи е много вероятно човек да бъде пречупен, да се подаде на натиск, за да се спаси от преследване и мъчения. “Нашата задача не е да правим коментари. Това е работа на обществото и историците. Ние не заемаме страна. Подчертаваме, че в определени досиета липсват страници. Бъдещите изследователи ще трябва да разкрият какво се е случило. Ние изпълнихме нашата задача. Направихме достъпни тези черни страници за обществото. Защитихме ги от изчезване. Те ще бъдат винаги достъпни и ще свидетелстват за големия несъкрушим македонски дух, който преодоля всички препятствия и издигна Македония на място, което никой повече не може да оспори”, заяви в заключение Филип Петровски.

   Археологът от Националния исторически музей (НИМ) Филип Петрунов направи първо голямо откритие за този археологически сезон. 

При разкопки на старинния храм „Св. Георги” край сeло Трудовец той е установил, че храмът е бил построен на остров, в плитко езеро, което след ХIV век е пресъхнало. Храмът е бил изграден масивно – с големи квадри, и е бил храм-костница на местната българска аристокрация, резидираща в крепостта Божинишки Урвич. 

Районът около Трудовец е спадал към родовите владения на Шишмановци, които се простират от Белград през Видин до Ловеч, допълва НоваТВ. 

 Доказателство, че и Ботевградското поле е влизало в тях е откритият от Филип Петрунов гроб на млада жена с богати накити. На един от пръстените има монограм „Шишманов род”.

Серафим Соболев Сн. Уикипедия

Свети Серафим Соболев обедини две православни църкви 

   Тези дни станахме свидетели на нещо невиждано в православния свят - за първи път в историята и на Руската и Българската православни църкви, един светец беканонизиран едновременно и от двете патриаршии. Домакин на събитието стана софийският катедрален храм „Св. Александър Невски“. Решението за канонизацията на архиепископ Серафим бе взето на Архиерейския събор на Руската православна църква, който се проведе на 2-ри и 3-ти февруари в Москва.

На заседание на 5-ти февруари пък Светият Синод на Българската православна църква реши тържественото прославление на новия светец да се състои на 26-ти февруари, денят на неговата кончина. Това ще е и дата, на която занапред в православния календар ще се отбелязва паметта на Свети Серафим – Софийски Чудотворец.

Името на архиепископ Серафим Соболев отдавна е познато на православните християни, както у нас, така и по света. Стотици са примерите, които свидетелстват, че след негови проповеди са ставали чудеса. А гробът му в София и до днес е място, на което намират изцеление за болките си десетки хора.

Роден с името Николай през 1881 г. в руския град Рязан бъдещият свещеник още от ранно детство е възпитаван да служи на християнството и да помага на хората.По време на следването си в Петербургската Духовна Академия се замонашва и приема името Серафим – в чест на прославения преподобен СерафимСаровски. През 1912 г. става инспектор на Костромското духовно училище, а година по-късно е избран за ректор на Воронешката Духовна Семинария и е въздигнат в сан архимандрит.

Жребии определя дали да напусне Русия

След края на Първата световна война и Великата октомврийска революция той се установява в столицата на Крим, Симферопол, но за кратко, тъй като в края на 1920 г. е принуден да напусне родината си завинаги. В тези преломни времена Серафим често се усамотява и търси душевен покой, молейки се пред Курско-Кореннатаикона на Дева Мария. За да разбере каква е волята Божия за бъдещото му, той решава да хвърля... жребий. На едно листче написва „да остане“, а на друго „да замине“ и изтегля второто. Така съдбата му е решена. Междувременно бъдещият светец се среща и със стареца Аарон, който му предрича, че му предстои

да се установи в "хубава малка страна”. 

След кратък престой в Константинопол, владиката е назначен от Вселенската патриаршия за преподавател по догматика във Висшата духовна школа на остров Халки, където чете лекции на гръцки език. Новото място обаче така и не го спечелва и не след дълго той открива нов житейски пристан в българската столица. Тук той ставацърковен настоятел на храма "Свети Николай" и руския манастир „Св. благоверен княз Александър Невски“ в Ямбол. Три месеца по-късно Серафим вече управлява всички руски църковни общини у нас. 

Месец преди атентата в църквата "Св. Неделя" той благославя цар Борис III и с това спасява както живота на монарха, така и страната ни от вътрешни размирици

Броени месеци след установяването си у нас, архиепископ Серафим разбира, че именно тази държава е онази „малка хубава страна“, в която му е отсъдено да извърви житейския си път. Така освободен от дилемите за бъдещето и оковите на битовизма, той се отдава изцяло на служене на Господ, пътувайки из цяла България и помагайки на хиляди вярващи. Неопетнената му с нищо тленно вяра, искреността му, житейската мъдрост и молитвите му се посрещат с огромно внимание сред народа. Може би и заради това, той намира радушен прием в царското семейство, където бързо се сближава с българския монарх.

Съвременниците са категорични, че в столицата ни не е имало по-скромен монах от него – в продължение на десетилетия Серафим обитава малка квартира на столичната улица „Велико Търново“ № 30, в която няма дори елементарни удобства, а всичките си пари и дрехи е дарявал на бедните и болните.

През 20-те и особено през 30-те години той развива активна духовна дейност, изправяйки глас срещу икуменизма и изкривяването на Божествените догмати на вярата. На тържественото богослужение през 1925 г. по случай националния празник на България – 3 март, архиепископ Серафим прави нещо нечувано. Той се отделя от останалите духовници и лично благославя цар Борис ІІІ и министрите около него. Месец и половина по-късно родните държавници като по чудо оцеляват при бомбения атентат в църквата “Св. Неделя”...

Около година преди своята кончина светителят започва да говори за смъртта, а няколко дни преди да си отиде от тоя свят, известява деня на своето преселване във вечността. И то на какъв ден - в Неделята на светото Православие, на 26 февруари (13 февруари стар стил) 1950 г. По решение на българския синод е погребан в криптата под олтара на Руската църква. Въпреки страха от репресии близо три дни продължава поклонението пред блажено починалия владика.

Стотици са свидетелствата за чудеса, извършени посмъртно по молитвите на архиепископа. Представяме ви някои от тях:

Настаняване на работа

"Като свърши университета, синът ми дълго време не можеше да си намери работа. Обърнах се към владиката и помощта дойде на другия ден. Сега той е учител в училище „Николай Островски“ и преподава там до ден днешен. Лично на мен владика Серафим много ми е помагал и ме е спасявал от мрежите на лукавия".

Г. П. от София 

Спасение от уволнение

"През 1995 г. се очакваше съкращение на клиничното училище в Пловдив. Като разбраха за това, всички учители, които бях­ме православни, написахме писмо до владика Серафим с молба да запази училището. Само една колежка - евангелистка, отказа да го подпише. Не след дълго научихме, че на съвещанието в Министерството на просветата са взели решение да запазят целия щат. Уволниха само онази служителка, която не подписа писмото."

Разказ на Е. П. от Пловдив

Изцеление от саркома

"На дъщеря ми през 1996 г. поставиха диагноза саркома (злокачествен тумор). През същата година й направиха операция и химиотерапия, а през ноември получи масиран сепсис и се бори със смъртта почти месец. В безизходното си положение написах писмо на владика Серафим и Бог чу молбата ми. Неочаквано дъщеря ми се поправи. Не пренебрегвам грижите на лекарите за нея. Но стабилизирането на състоянието й започна внезапно от онзи момент, когато написах писмо на Владиката.

Благодаря ти, Господи." 

Л. Ц. от Русе

Даруване на дете

"Дълги години нямах дете. Една нощ сънувах, че в колата ми лежи бебе и плаче. Когато с недоумение попитах откъде е дош­ло то, получих отговор: „От бул. „Руски“ №3. На сутринта отидох да видя какво има на този адрес. Оказа се адрес на... църква. Влязох вътре и разказах за странния си сън на църковните служители, а те ме посъветваха да се помоля на гроба на архиепископ Серафим. Скоро след това се сдобих с детенце. Прославих Бога и Неговия угодник владика Серафим".

Разказ на шофьорка на такси

Помощ при житейски проблем

"Един път нямахме пари да си купим обувки и помолихме татко да ни даде, а той, като издевателстваше над нас, ни отвърна: - Нека Бог да ви даде обувки! После ние отидохме в храма да се помолим на архиепископ Серафим. И изведнъж една жена ни пресреща и ни дава два чифта лачени обувки. Това беше несъмнено помощта на о. Серафим."

8.12.2006 г., разказ на Г. П.