Български археолози откриха укрепен "замък" на тракийски аристократ в непристъпните гори по река Ропотамо в непосредствена близост до град Приморско. Това съобщиха от пресцентъра на Националния исторически музей. 

 Ръководителят на разкопките доц. д-р Иван Христов от НИМ и Даниел Пантов от Историческия музей в Приморско поясниха, че обектът, чиято площ е около един декар е бил изграден върху естествено укрепен терен, ограден от всички страни с мощна крепостна стена, дебела 2 м. и висока на места до 2.5 м. 

Крепостта се намира сред три могилни некропола и синхронно функциониращо селище, допълват специалистите. Преди няколко хилядолетия в непосредствена близост до нея е минавал т. нар. сухоземен път за Бизантион (дн. Истанбул). Обектът е бил повлиян от елинистичната култура До момента са проучени останките от две жилищни помещения, изградени от камък и кирпич, но покрити със солидни керемиди от коринтски тип. 

Сред находките се открояват цели керамични съдове и части от тях от местна тракийска и от вносна керамика, която е около 40 процента. Това говори за тракийския характер на обекта, който обаче е бил повлиян от елинистичната култура. По устието на река Ропотамо от морето са били доставяни амфори и скъпи съдове с релефна украса, отбелязват още археолозите. 

Изключително ценни са сребърните тетрадрахми, сечени в Маронея на Бяло море, Бизантион и Одесос. Най-късната монета пък е с образа на Александър Македонски и е отсечена в Одесос през 80-70 г. пр. Хр. Краят на древна Фармакида настъпва в края на І в. пр. Хр.

Датиращият археологически материал отнася края на функционирането на новооткрития обект към епохата, когато по Западното черноморско крайбрежие се водят военни действия между цар Митридат VІ Понтийски и легионите на Римската република. През І в. пр. Хр. крайбрежните траки и жителите на Аполония (дн. Созопол) вземат страната на Митридат. Наказателна военна операция на Рим, под командването на генерал Лукул, води до превземането и разграбването на Аполония и вероятно – на Фармакида.

„През 1943 година умира цар Борис III, погребват го с всенародни тържества. Той е балсамиран за 10 години положен в цинков ковчег в Рилския манастир", припомня пред НоваТВ скулпторът Александър Хайтов. 

 Царят обаче не намира покой. Гробът му се превръща в място за поклонение, а това не се харесва на партийните функционери. 

 Три години след смъртта на Борис ковчегът с тленните му останки е изваден от Рилския манастир и закаран в двореца „Врана", където е препогребан.